Доц. Марин Пенков е началник на Клиниката по образна диагностика в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и председател на Българското дружество по неврорентгенология. Той е сред малцината български специалисти по образна диагностика, които притежават Европейска диплома по неврорентгенология и единственият с Европейска диплома по детска неврорентгенология. Днес разговаряме с доц. Пенков за проведената преди дни първа национална конференция на дружеството, за целите и задачите, които стоят пред него, както и за ангажиментите, свързани с обучението и подготовката на млади специалисти в тази област.
Доц. Пенков, наскоро се проведе първата национална конференция на Българското дружество по неврорентгенология. Постигна ли тя целите, които си бяха поставили организаторите?
Това е нашият първи форум след основаването на дружеството през 2016 г. От една страна целта беше след дългата пауза поради COVID пандемията да се видим с колегите, които работим в тази област, да разменим мисли и опит, да поговорим за бъдещето. От друга страна, идеята на форума беше да се популяризират и постиженията на неврорентгенологията, защото тя е една много динамично развиваща се област, която разкрива нови възможности за ранна диагностика и оптимално, щадящо съвременно лечение на редица заболявания на главния и гръбначния мозък. Тук е мястото да припомня, че интервенционалната неврорентгенология е част от неврорентгенологията и през последните години направи възможно и достъпно това лечение за много хора с мозъчни аневризми, друга съдова патология, тумори, заболявания на гръбначния мозък.
Най-важното, което постигнахме обаче, е високият интерес от страна на млади лекари, и това е изключително удовлетворяващо. Проявата беше много посетена, с много повече участници, отколкото очаквахме – вместо 50-60, както беше предвидено, дойдоха над 100, а 70% от тях бяха млади колеги.
Програмата включваше целия спектър от теми в неврорентгенологията – диагностика на тумори, доброкачествени и злокачествени, мозъчно-съдови заболявания, мултиплена склероза, патология на гръбначния стълб.
Как виждате перспективите за развитие на неврорентгенологията у нас?
У нас имаме достатъчно съвременна апаратура за образна диагностика и това се отнася не само за университетските болници, но и за много други лечебни заведения, в това число и частни центрове. Това извежда на преден план необходимостта от подготвени кадри от една страна, и високо качество – от друга.
Ето защо ние в дружеството смятаме, че е важно да се осигури възможност на младите лекари да специализират и да се развиват при необходимите условия и в съответствие с изискванията на Европейското дружество по неврорентгенология и Европейския борд по неврорентгенология. Имаме намерение да акредитираме проявите на нашето дружество, за да бъдат те на ниво, съпоставимо с утвърденото по европейските критерии и стандарти.
Познават ли се добре възможностите на неврорентгенологията в средите на лекарите клиницисти – невролози, специалисти по образна диагностика, неврохирурзи?
Разбира се, методите на образната диагностика са много добре познати сред практикуващите специалисти, но трябва да се има предвид, че тази информация непрекъснато се увеличава. Предвид бързото развитие на специалността и динамиката в навлизането на технологиите – компютърната томография, ядрено-магнитния резонанс, които дават информация не само на анатомично, но и на структурно ниво, стана възможно насоченото им прилагане спрямо конкретните потребности на конкретния пациент – това, което днес наричаме „медицина, ориентирана към пациента“. Тези процеси предполагат и много повече знания за отделните нозологии, за възможностите голяма част от състоянията да бъдат диагностицирани в много ранен етап. Като пример ще дам мозъчния инсулт – едно заболяване, за което се говори толкова много напоследък в контекста на превенцията от една страна и от друга – на бързата диагностика, за да бъде проведено максимално лечение в рамките на първите часове след него.
Друг пример – в нашата клиника проведохме проучване върху възможностите на образните методи за диагностика на дегенеративния гръбнак. За 2 месеца изследвахме 573 пациенти с болки в кръста, точната диагноза беше поставена благодарение на образното изследване и това естествено важи и за всички сегменти на гръбнака.
Казвам всичко това, за да стане ясно колко много пациенти – защото хиляди хора имат тази патология, се нуждаят от прецизно неврорентгенологично изследване. А за да се провеждат такива изследвания, освен добра апаратура се необходими и добре подготвени кадри.
Прецизна образна диагностика на неврологичните заболяванията е необходима и за децата. Естествено, тя е много специфична, особено за възрастта от 0 до 2 години, важно е да има и добре подготвени анестезиолози. Най-често срещаното неврологично заболяване в детска възраст е хипосксично-исхемичната енцефалопатия, но има и други нозологии, които искат специфична компетентност.
Как бихте обобщили непосредствените задачи на дружеството в близко бъдеще?
Категоричен съм, че нашето дружество има капацитета и желанието да бъде водещо в подготовката на специалисти в неврорентгенологията. Подаваме ръка на младите колеги и оставаме отворени за подкрепа към тях, за нови идеи и съвместни научни проекти.
