„Средностатистическите резултати, които постигаме в България в лечението на онкоболните, показват, че сме на едни от водещите места по смъртност от злокачествени заболявания, независимо че имаме бърз достъп до специалисти, до изследвания, до диагностика“. Това каза д-р Георги Димитров от Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
Той уточни, че има твърде много случаи при напреднало злокачествено заболяване, особено при рак на гърдата, когато не се избира най-добрият подход в лечението.
„В България още преди пандемията направихме анализ и се оказа, че за периода 2015 - 2019 г. 30% от пациентките в София с рак на гърдата, които са в 4- ти стадий и с метастази, са били оперирани. Според всеки европейски гайдлайн първото звено за лечение е химиотерапия (или в зависимост от биологията на тумора - антитуморна терапия), т.е. това са било излишни операции в 99% от случаите. Това е забавило лечението на пациентките. Понякога хормоналното лечение, назначено от медицински онколог преди операция за контролиране и смаляване на тумора, подпомага за по-добър достъп към операцията", каза д-р Димитров.
Доц. Еленко Попов от Клиника по Урология и Андрология на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ” подчерта, че не става въпрос за погрешен подход в избора на терапия. „В съвременната медицина ключовата дума е „медицина, базирана на доказателствата“. Тоест няма грешен и правилен подход, има правилен, по-правилен, най-добър ..... Точно тук идва ролята на правилата за добра медицинска практика, както и на високооборотните центрове", каза той.
По думите му в онкологията е от критично значение т.нар. рефериране - тоест събиране на пациентите в Специализирани центрове, които правят голям оборот от лечения и операции. „Имаме ги, но те не са национални и няма всеобхватност на програмите, а не е хубаво да се прави операция от някакъв вид рак веднъж на три месеца в някое случайно лечебно заведение“, каза доц. Попов.
Той каза още, че правилата за добра клинична практика в България не са закон, те са препоръки. „Имаме ги, но това трябва да се прави стандартизирано, за да има еднакви резултати навсякъде. Необходимо е да се създаде и обща електронна информационна система. Да има цялостност в лечението на пациента“, допълни доц. Попов.
Според д-р Димитров е много важно да имаме ракови регистри, защото когато имаш реална статистика, може да се види къде са най-големите пропуски.
"Лечението на един онкоболен не е спринт, то е маратон. Тоест то е много дълго във времето и ако имаш регистър, ти може да видиш пробойните във всяко отделно звено, къде се губи пациента и да се направи корекция", обясни д-р Димитров.
„Данните ги има, статистика има перфектна, но тя не е обобщена и от нея не може да се направят генерални изводи. И затова и качеството на живот на пациентите със злокачествени заболявания у нас може да се окачестви с една дума – „Зависи“, добави доц. Попов.
Целия епизод на подкаста може да чуете тук.
