Доц. Стефановски: Хипотезата, че частните болници правят повече нарушения или източват Касата, не се потвърди

Надлимитната дейност е намаляла с 90% или 50 млн. лв. след стартирането на междуинституционалните проверки и особено след влизането в сила на промените в Закона за здравното осигуряване, с които бяха възстановени болничните лимити. Това каза пред парламентарната здравна комисия управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски  при представянето на резултати от проверките на лечебните заведения за болнична медицинска помощ.

„Проверени са 42 държавни, общински и частни болници. Анализирахме дейността на болниците по два критерия – лечебни заведения, които са с надвишения на индикативните бюджети с над 1 млн. лв. спрямо 2023 г., и болници, надвишили с над 1000% месечните си индикативни стойности, като сравнявахме 2023 г., когато работеха по старите лимити, и 2024 г. и 2025 г., когато нямаше лимити. Резултатите показаха, че делът на частните болници намалява, а на държавните се увеличава с почти 10%. Държавните болници започват да генерират все повече надлимитна дейност. Това означава, че няма никакво значение собствеността“, каза той.

Клиничната пътека с най-голямо надвишаване на месечните стойности е тази за „Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на хепатобилиарната система (ХБС), панкреаса и перитонеума“, за „Оперативни процедури при комплексни сърдечни малформации с много голям обем и сложност в условия на екстракорпорално кръвообращение“ и за „Оперативно лечение на абдомиална аорта, долна празна вена и клоновете й“.

„Проверките бяха извършвани кръстосано – инспектори в една РЗОК проверяваха лечебни заведения на територията на друга РЗОК. Заповедите за конкретните дни и лечебни заведения бяха давани в запечатан плик в самия ден на проверката. Проверките се извършваха в петък, събота и неделя. От „Информационно обслужване“ беше разработен защитен достъп до НЗИС за проверки в реално време на лечебните заведения. Бяха изработени нови инструкции с алгоритми относно проверките за контрольорите на НЗОК и РЗОК. Ако по време на проверките възникваха въпроси от компетентността на други институции, те бяха информирани своевременно и проверката ставаше комплексна ad hoc, без нужда от допълнителни административни процедури“, каза още доц. Стефановски.

По отношение на констатираните нарушения най-много са неспазените задължителни изисквания за изпълнение на КП – 61%, нарушаване на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, както и документиране на лечебния процес в хода на хоспитализацията на ЗОЛ – 32% и неправомерно заплатени суми от ЗОЛ за медицински дейности, които са гарантирани от бюджета на НЗОК и за допълнително обслужване, свързано с престоя на пациентите в лечебното заведение – 7%.

От извършените 75 проверки са констатирани 691 нарушения на протокола, установените суми, получени без правно основание, са в размер на 1 014 875.33 лв., а предложените суми за незаплащане от извършени проверки след внезапен контрол и контрол преди заплащане - 295 453.90 лв.

„Хипотезата, че частните болници правят повече нарушения или източват Касата, не се потвърди. Хипотезата за мнимите хоспитализация също не се потвърди. Наблягам на това, че не сме проверявали само документи“, категоричен беше доц. Стефановски.

С цел повишаване на контрола доц. Стефановски предложи чрез промяна в Закона за здравното осигуряване да се въведе електронна здравноосигурителна карта, която да се използва за задължителна верификация, а верификацията да бъде основание за заплащане от НЗОК към болниците. „Въвеждайки тази карта, ще отпадне синята здравноосигурителна книжка. Може да се въведе информирано съгласие от страна на пациента при дехоспитализация за извършените му манипулации и дейности. Така контролът ще бъде от страна на здравноосигуреното лице“, каза той.

Управителят на Здравната каса предложи при извършване на груби нарушения да се отнемат кредити, получени при продължаващо медицинско обучение на медицинските специалисти. Размерите на санкциите към болниците да се повиши, както и размерът на санкциите на контрольорите, ако не вършат работата си според изискванията.

„Да бъде въведено задължение за изпълнителите на медицинска и дентална помощ да създават в НЗИС всички електронни здравни записи в определен срок след извършването на дейностите, включително и по отношение на медицинската и дентална помощ, заплатена от гражданите, както и механизми за контрол и административнонаказателна отговорност за изпълнителите на медицинска и дентална помощ при неизпълнение на законовите и подзаконовите разпоредби, свързани с НЗИС и да се въведе електронна система за управление на контролната дейност на НЗОК в реално време чрез НЗИС“, предложи доц. Стефановски като решение за констатираните проблеми.

Освен това той настоя продължаващото медицинско обучение на лекарите и лекарите по дентална медицина да бъде задължително и да бъде определен ред за вписване на несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки от лицата в НЗИС.