По повод Световния ден за борба с хепатита разговаряме с доц. д-р Велислава Терзиева, д.м., началник на Лабораторията по клинична вирусология в УМБАЛ „Лозенец“, специалист по вирусология и клинична имунология и преподавател в Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Доц. Терзиева е завършила с отличие Медицинския университет в София и е специализирала в Университета в Милано, Пенсилванския университет в САЩ и INSERM във Франция. Професионалният ѝ профил обединява клиничната диагностика, задълбоченото познание за взаимодействието между вирусите и имунната система и академичната подготовка на бъдещи медицински специалисти.
Световният ден за борба с хепатита се отбелязва ежегодно на 28 юли. Мотото на кампанията на Световната здравна организация през 2026 г. е „Hepatitis: Let’s Break It Down“ и насочва вниманието към необходимостта да бъдат преодолени бариерите пред профилактиката, изследването, лечението и проследяването. Посланието е особено актуално, тъй като вирусните хепатити могат да останат неразпознати в продължение на години, въпреки надеждните средства за тяхното предотвратяване, диагностициране и лечение, с които е въоръжена съвременната медицина.
Доц. Терзиева, защо вирусните хепатити продължават да бъдат сериозен медицински проблем, въпреки значителния напредък в диагностиката и лечението?
Вирусните хепатити могат да протичат без характерни симптоми дълго време. Възможно е човек да се чувства добре и при направени по друг повод изследвания, да се окаже, че има възпалителен процес на черния дроб. Тъкмо тази продължителна клинична тишина създава риск инфекцията да бъде установена късно и да доведе до промени в структурата и функцията на черния дроб, достигащи до фиброза, цироза или първичен рак на черния дроб. Липсата на оплаквания не е достатъчно доказателство за липса на заболяване. Развитието на науката и технологиите въоръжи съвременната медицина с ефективна ваксина срещу хепатит В, прецизни методи за диагностика, терапия за контрол на хроничната HBV инфекция и лечение, чрез което хепатит С може да бъде излекуван при значителна част от пациентите. Ключът е тези възможности да бъдат използвани навреме.
Говорим общо за вирусни хепатити, но зад това понятие стоят различни инфекции. Какво е важно да знаят хората?
Основните хепатотропни вируси са A, B, C, D и E. Те засягат черния дроб, но се различават по начина на предаване, протичането и риска от хронифициране. Хепатитите А и Е обичайно се предават чрез замърсени храни и вода и най-често протичат като остри инфекции. [1] Хепатитите В и С се предават предимно чрез контакт с инфектирана кръв и телесни течности и могат да доведат до хронично чернодробно заболяване. По време на бременността, макар и рядко, съществува повишен риск за майката и бебето при положителен резултат за хепатит В, С, Е. Вирусът на хепатит D има особена биология. Той не може да се размножава без наличието на вируса на хепатит В. Инфекцията с HDV обаче може да ускори чернодробното увреждане и да доведе до по-тежко протичане. Освен изброените вируси, Цитомегаловирусът и Ебщайн-Бар вирусът също могат да атакуват черния дроб. Ето защо, навременната диагностика е водеща за по-нататъшното успешно лечение и предотвратяване на възможни неблагоприятни последствия.
Важно е да се знае че различните вируси изискват различни изследвания. Не съществува един универсален тест, който да даде цялата необходима информация за всички форми на вирусен хепатит.
Какво всъщност ни казва лабораторният резултат и защо понякога едно изследване не е достатъчно за поставянето на диагноза?
Лабораторните изследвания дават различна, но и точна информация по отношение на самия вирус и на отговора на имунната система. Някои установяват вирусни антигени или специфични антитела, образувани от имунната система. Други доказват директно генетичния материал на вируса и показват дали инфекцията е активна. При хепатит С например наличието на антитела означава, че организмът е бил в контакт с вируса, но не доказва непременно настояща инфекция. За потвърждаването ѝ е необходимо молекулярно изследване за HCV РНК. При хепатит В се изследва наличие на различни вирусни антигени и антитела, но и вирусна ДНК. Така могат да бъдат разграничени остра и хронична инфекция, прекаран контакт с вируса, имунитет след ваксинация и различни фази на вирусна активност. Значение има и моментът на изследване. Ако то бъде извършено твърде скоро след възможното заразяване, някои маркери все още може да не се откриват. Затова при основателно съмнение понякога се налага повторно изследване или прилагане на друг метод.
Лабораторният резултат не трябва да се разглежда изолирано. Неговият смисъл се определя от таргета и използвания метод, времето на изследването, останалите показатели и клиничното състояние на пациента. Именно от вирусния маркер до клиничното решение стои експертната интерпретация.
Какво отличава лабораторната диагностика в една университетска болница и какви възможности предлага УМБАЛ „Лозенец“?
В университетската болница лабораторията е част от цялостния диагностичен процес. Резултатите подлежат на клинико-лабораторни обсъждания във връзка с анамнезата, клиничната картина, биохимичните и образните изследвания и динамиката на заболяването.
В Лабораторията по клинична вирусология на УМБАЛ „Лозенец“ се извършват изследвания за доказване на специфични антигени и антитела и количествени молекулярни изследвания за установяване на вирусен генетичен материал.
Например, за хепатит В могат да бъдат изследвани маркери за оценка на инфекциозния и имунния статус, както и HBV ДНК чрез PCR за установяване и количествена оценка на активната вирусна репликация. При хепатит С се извършват серологични изследвания за антитела и директно доказване на HCV РНК чрез PCR. Лабораторията разполага със съвременна апаратура и ежегодно участва в програми за външна оценка на качеството. Технологията е само едната страна на качествената диагностика. Другата е квалификацията на специалистите, които оценяват резултата и го поставят в правилния медицински контекст.
УМБАЛ „Лозенец“ развива специализирана експертиза и в областта на клиничната микробиология, клиничната имунология, клиничната лаборатория, медицинската генетика и трансфузионната хематология. Този капацитет позволява резултатите да бъдат разглеждани комплексно, особено при по-сложни и диагностично неясни състояния.
Как съвременната медицина промени перспективата пред пациентите с хепатит В и хепатит С?
При хепатит С промяната е изключително значима. Съвременните директно действащи антивирусни лекарства могат да постигнат траен вирусологичен отговор, който се приема за излекуване. Особеностите на Хепатит В вируса поставят като водеща цел на терапията трайно потискане на вирусната репликация, ограничаване на възпалението и предотвратяване на прогресията към цироза и хепатоцелуларен карцином.
Изключително значение има ваксината срещу хепатит В. Тя предотвратява развитието не само на инфекцията, но и отдалечените ѝ последствия, сред които хронично чернодробно заболяване и първичен рак на черния дроб. В този смисъл тя е първата ваксина с доказано значение за профилактиката на злокачествено заболяване при човека. Дори успешното лечение обаче невинаги може да заличи напълно вече настъпилото чернодробно увреждане. При напреднала фиброза или цироза пациентът може да продължи да се нуждае от системно проследяване. Затова ранната диагноза остава решаваща за дългосрочната прогноза.
Кое е най-важното послание, което бихте отправили на Световния ден за борба с хепатита?
Навременната диагноза може да промени естествения ход на заболяването и да предотврати тежки, понякога необратими усложнения. Днес разполагаме със знанията и средствата да ограничим разпространението на вирусните хепатити и да предотвратим значителна част от техните последствия. Основата за това е в редовната профилактиката и ранната диагностика.
