Доц. Тонев: Здравната ни система е изправена пред задачата да лови маймуни с трици

„Понякога здравната ни система е изправена пред задачата да лови маймуни с трици, т.е. с недостатъчно инвестиции, с недостатъчно средства, които да бъдат използвани за едно устойчиво развитие на системата, за едно лесно прогнозиране какви хора ще работят след 5, след 10 и след 15 години в нашата система“.

Това заяви в презентацията си председателят на здравната комисия в парламента доц. Антон Тонев по време на форума „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организиран от в. „Капитал“.

Доц. Тонев се спря на възнагражденията в сектора, като се фокусира върху няколко въпроса – как, кога и колко.

Той припомни известния на всички факт, че българската здравна система е така организирана, че пациентът доплаща от джоба си най-много в ЕС – до 40%, при средно за Евросъюза около 15%. Доц. Тонев отбеляза още, че по отношение на приоритизацията на здравеопазването по статистика се намираме в „златната среда“, тъй като отделяме 7,1% от БВП, но посочи, че ако от тези средства се изключи доплащането от джоба, което е над 1/3, страната ни би заела далеч „по-негативно място“.

Председателят на здравната комисия се спря на въпроси, които по думите му не са разисквани, като например разходната част на една болница. Той раздели разходите условно на три части – между 65% и 80% ТРЗ, 10-30% консумативи, ток, вода и неясен процент необезпечени дългове.

„Оказва се, че тези различни по вид разходи, които запълват разходната част на всеки един бюджет на болнична система, имат съвсем различен корупционен натиск. Т.е. всеки един болничен директор ги приоритизира спрямо собственото си виждане за какво заема тази позиция и какви са индивидуалните му стимули“, коментира доц. Тонев. Той посочи, че ТРЗ достига до 80% от разходната част на бюджета на едно лечебно заведение, но там корупционният натиск е 0%. Не така обаче по думите му стоят нещата с обществените поръчки, дълговете и заемите на едно лечебно заведение.

Доц. Антон Тонев се спря и на броя болнични легла, като посочи, че у нас те са средно

783 с устойчива тенденция да нарастват. В ЕС пък по думите му още през 2005 г. е започнало трайно намаляване на болничните легла, като средният им брой още през 2014 г. е под 600. „Това е по-скоро критерий за неправилно изразходвани средства“, отбеляза той.

Председателят на здравната комисия отново се върна на идеята за по-високи основни заплати в сектора, като посочи, че те ще дадат сигурност на работещите в него. По думите му, основният недостатък на допълнителното материално стимулиране е, че от инструмент за стимул то се превръща в инструмент за контрол. За да се избегне това според него са нужни стандарти за добра медицинска практика. „Другото е феодализъм“, категоричен беше той.

По думите на доц. Антон Тонев, има бързи и бавни решения на проблема с възнагражденията в сектора. Като бързо решение той посочи целевото дофинансиране на системата, което се използваше по време на COVID кризата. „Да увеличим заплащането, но не вкарвайки парите в бюджета на болници, а по-скоро по типа на ковидните времена директно да финансираме служителите“, поясни той и уточни, че сумата за това през 2023 г. би била 240 млн. лв.

„Ако искаме трайно и устойчиво да променим нещата обаче трябва да си обърнем пирамидата“, отчете доц. Тонев. По думите му стимулите трябва да бъдат преместени към ПИМП и СИМП, за да може лечението на пациента да се извършва на по-ранен етап и да струва по-малко.

За целта според него при личните лекари е нужно пациентската лиска да се запази, но само за хроничните състояния, а всички остри да се заплащат диференцирано.

По думите му пък в СИМП могат да се създадат държавни ДКЦ, в които да се привличат пациенти с добра апаратура и диагностика и така да се създаде конкуренция между болничната и извънболничната помощ.

В болничната помощ пък е необходимо да се намери устойчив проект за преминаване от клинични пътеки към диагностично свързани групи – „да лекуваме всичко необходимо, без лекаря да прави свръхселекция на един пациент на вратата на кабинета или вратата на болницата“.

По думите му, всички промени трябва да започнат веднага, но предвид политическата ситуация у нас това е по-вероятно да се случи най-рано след следващите избори.

Спирайки се на въпроса колко трябва да е възнаграждението на един лекар в сектора, той даде пример с Германия, като подчерта, че там не се изплаща ДМС. „Средната заплата там е между 5700 и 8200 евро, при средна за страната от близо 4000 евро. В Германия лекарите получават средно 144% от средната за страната заплата. В България средната е 1543 лв., а минималната лекарска заплата е 816 лв. Лекарят е с около 20 г. трудов стаж и работи в голяма областна болница“, коментира доц. Антон Тонев и допълни: „Така сме планирали нашата здравна система, че тя позволява да има такива девиации. И докато има един такъв лекар, ни е позволено да се борим за неговия казус и да искаме минималното възнаграждение, при което да можем да си наемеш лекар с 12 години университетско образование и 12-15 г. трудов стаж, да е невъзможно“.