Доц. Тонев: У нас заплащането в здравната система е като в ресторант, с бакшиши

Системата за заплащане в българските болници е доста странна, затова тя трябва да бъде променена спрямо реалностите на времето. Това заяви пред БНР доц. Антон Тонев, председател на парламентарната Комисия по здравеопазване в Народното събрание и депутат от „Продължаваме промяната“.

„Тя трябва да бъде променена, защото всяка година добавяме в нея стойности, които „догонват“ изискванията на работещите в здравния сектор. В момента спорим за 8% или 10%, 12% или 6%, т.е. винаги се движим в някаква конюнктура – колко процента да бъде увеличението. Всички тези дейности през последните 10-15 години са довели до страшно негативни тенденции на отпадане на хора от здравната система. Имаме по-малко лекари и медицински сестри. Трябва да се говори как тя да бъде променена, за да могат тези проблеми да минат на едно по-различно ниво, което да създава едно спокойствие, една устойчивост на сектора“, коментира доц. Тонев.

Той определи увеличаването на парите за клиничните пътеки като първото възможно решение след излизането от COVID пандемията – решение, което по думите му е било проява на активност в търсене на най-добрите условия за работещите в системата.

Той посочи, че в други страни исторически погледнато по-високото заплащане е било постигнато след натиск от страна на синдикатите. Това обаче е станало факт там, където се отделят повече пари за здравеопазване.

„В Германия се отделят над 11% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. За сравнение – в България се отделят 7% за здравеопазване, но сме на първо място по доплащане. Ние отделяме почти 40%, доплащайки в болници и в други лечебни заведения“, даде пример доц. Тонев и допълни: „В България сякаш не е чак такъв приоритет да се дават пари за здравеопазване. Това означава, че и политици, и синдикални лидери, и хората, от които зависи финансовото здраве на лечебните заведения, трябва да седнем на една маса и най-накрая да поставим проблема“.

Председателят на здравната комисия отбеляза още, че у нас системата е ниска работна заплата и добавяне на ДМС, което той нарече „бакшиш“. „Заплащането е като в ресторант. Един работещ в сектора на здравеопазването не може да разчита на устойчивост. Всяка година се борим за 8%, за 10%, за 12% и в крайна сметка следващата година отново е същото“, каза доц. Тонев.

„Политиците трябва да направят реформа и да спрат да говорят по един и същи въпрос в края на всяка година“, категоричен бе той. Доц. Тонев припомни, че е направил серия от предложения за такива, но не е имало достатъчно време те да бъдат довършени при работата на последното редовно правителство.

„Здравната система не реагира добре на резки промени. Трябва да бъде внесен нов бюджет, който да бъде разгледан от Народното събрание. Ние поемаме отговорност, че няма да се държим популистки, ако служебното правителство внесе такъв, и ще подходим спрямо възможностите на държавата. Ще даваме пари за „Спешна помощ“, за РЗИ, но без да чупим макроикономическата рамка“, обясни той.

По думите му механичното увеличение на парите за целия сектор води до напрежение.

„Всяка година се дават близо 3 млрд. лв. за обществени поръчки в болниците. Болницата в Добрич например има едно много добре изглеждащо Спешно отделение, ремонтирано по най-съвременните стандарти и открито от самия министър Меджидиев, но няма пари за техните заплати и те затова реагират по този краен начин – с протести. Така се получава това напрежение“, допълни той и посочи, че в над 150 болници в България има подписани колективни трудови договори на новите заплати и нито една от тях не е фалирала.

Като основен негативен фактор за напрежение доц. Тонев отчете липсата на контрол в системата на здравеопазването.

„Никога не сме чули за спряна обществена поръчка в този сектор, за разлика от спрените обществени поръчки при пътищата, при магистралите например. Здравеопазването е една много сложна система за проследяване, имаме нужда от контролираща система, която да следи как се харчат парите“, заяви той.

Д-р Тонев увери, че ще коментира темата за дефицита на лекарства, след като се получи докладът от проверката, възложена от министър Меджидиев, който до седмица – две трябва да стане факт.

Той все пак изрази мнение, че възможностите за този дефицит са две – нерегламентиран износ или липса на желание у фармацевтичните фирми да продават в България, а понякога и липса на производствени възможности заради повишеното търсене в световен мащаб.