Доц. Тонев: Целта ни е да нямаме нужда от хартия

Националната здравна информационна система (НЗИС) в раздела електронно здравно досие на смарт устройство е стъпка към следващото ниво в качеството на здравните услуги. Това е широка и мултидисциплинарна концепция, която ясно и категорично пресича възможностите на всички съвременни технологии за получаването на здраве. Това каза в презентацията си председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев по време на форума „Дигитално здраве“, организиран от „Капитал“.

„Електронното здравеопазване създава по-голямо удобство, по-бързо намиране на информация, многото услуги. То включва електронно здравно досие, направление, рецепта, преглед имунизационен календар. Хартиените носители на информация ще стават все по-малко нужни, а целта ни е в един хубав ден да нямаме нужда от хартия. Така ще имаме възможност и по-добре да планираме нашето здраве. Електронните продукти да ни подсказват какви са правилните стъпки за здравето ни и профилактичните изследвания, от които имаме нужда, и в какъв снижен здравен риск би ни се върнало като бонус“, допълни още доц. Тонев.

По думите му електронната здравна карта ще позволи гъвкаво управление на публичните ресурси в зависимост от нуждите на пациентите, по-добро управление на публичните разходи. „Всеки един лев, инвестиран в здраве, да води до здраве, а не до печалба“, категоричен беше доц. Тонев.

Той съобщи и резултатите, които са постигнати до момента. „От март насам 300 000 електронни прегледа са реализирани. 90% от ОПЛ, аптеките и фармацевтите са подавали информация към НЗИС. Готово е и тестовото мобилно приложение. Обособен е кадрови ресурс, който да ги направи. Започва работа и национален кол център, който ще е основата на по-бързото и правилно възприемане на системата. Очакваме и проблеми, част от които ще дойдат от пациентите. Това е сериозно нововъведение и е нормално да се подхожда с известен скептицизъм. Проблемите за работещите са нуждата от инвестиции в апаратура и обучение“, допълни доц. Тонев.

„Новите технологии ще променят начина, по който събираме медицинска информация, начина, по който ще се поставят диагнози и по който ще вземаме решение за това как да лекуваме. Бъдещето е най-ценно, когато можем да го ползваме още днес“, завърши той.

Здравният министър проф. Асена Сербезова пък заяви, че целта на електронното здравеопазване е осветляването му. „Данните да се насочват към обществото, информацията да е надеждна и разбираема. Данни за разходи, ефективност и качество, за да повлияем поведението на всички заинтересовани страни и пациентът да е в центъра на системата, но пречупено през надеждни и навременни данни. Необходимо е да се показват и грешките, но едва след като са доказани“, каза тя.

По думите на министъра електронното здравеопазване ще осигури сътрудничество в колективните решения, подобряването на ефективността на лекарите и дългосрочно подобряване, прозрачност и дигитализация, свързани в двете посоки – проверката на здравното досие от страна на пациента и проверка на болничната система от страна на НЗОК, видимост на болничните легла за прием“, каза проф. Сербезова.

Тя съобщи и че от 1 юли ще бъдат дигитализирани документите в извънболничната медицинска помощ, а от 1 август – в болничната. „Предимството за пациентите е, че се повишава качеството на медицинските дейности, има ясна картинка и се повишава доверието в системата. Предимството за системата е, че ще могат да се взимат решения на светло. Има ползи и за образованието, тъй като общество с висока дигитална зрялост има и единен фундамент за обучение по здравни теми“, каза министърът.

Проф. Сербезова допълни, че 2 млн. души вече използват електронните рецептурни книжки, а 90% от лекарите са подавали информация в НЗИС.

Според управителя на НЗОК проф. Петко Салчев медицината е изпреварила здравеопазването по отношение на дигитализацията. „Преди 21 години беше създадена първата стратегия за електронно здравеопазване. Много беше направено през този период. Касата участва много активно в този процес, защото това ще помогне не само за качеството на медицината, но и за подобряването на качеството на живот“, каза той.

По думите на проф. Салчев само управление и анализиране на данните обаче не е достатъчно, нужно е да има и интелигентни системи за съветване, като са по-необходими на лекарите и медицинските специалисти, отколкото на пациентите.

„Във всички нови технологии първо има изобретение, после ограничено потребление, после масово и накрая чак ползите. Не разполагаме с огромно време за да извървим тези етапи. Нормално е при толкова рязка промяна да има притеснения. Някои хора се притесняват от прозрачността, защото ще ги проследяват, други – че ще им се казва какво да изписват и как да лекуват, но има и хора, които се притесняват, че заедно с новото ще запазим и старото“, каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.

„Най-важно е да обърнем внимание на начина на въвеждане на новите технологии. Трябва да премахнем старите процеси. Новият процес на съхраняване на пациентско досие в НЗИС е нещото, което ще премахне необходимостта от съхраняване на хартиеното досие, защото доказателствата се съхраняват другаде, то е гарантирано дигитално. Ако успеем да променим средата, в която ще се направят нововъведенията, ще си гарантираме, че този процес няма да се провали“, допълни той.