Според нов доклад на Европейския институт за равенство между половете (EIGE)., жените са по-склонни от мъжете да търсят медицинска помощ, когато се чувстват зле, но повечето от тях смятат, че получават по-лошо лечение, пише euronews.com.
Жените в Европа живеят по-дълго от мъжете – и, макар да поемат по-малко рискове като тютюнопушене или прекомерна консумация на алкохол, те прекарват по-малко време в добро здраве, e установил анализът на експертите, изготвили доклада. Жените също така посещават лекари по-често, но в много случаи са на мнение, че проблемите им са пренебрегнати в сравнение с тези на мъжете.
Изследователите са разгледали как полът влияе не само върху начина, по който хората получават достъп до здравни грижи и как те се ползват от тях, но и върху начина, по който се възприемат и се третират в рамките на здравните системи.
Годишният индекс за равенство между половете на института, публикуван във вторник, разкрива, че според 22% от жените мъжете получават преференциално отношение от медицинския персонал. Това възприятие е още по-изразено сред младите: 28% от момичетата и младите жени на възраст от 15 до 24 години смятат, че отношението към мъжете е по-добро, докато 16% от момчетата и младите мъже мислят същото.
Според EIGE тази тенденция може да показва, че по-младите жени са все по-наясно или директно се сблъскват с половите предразсъдъци в здравеопазването. Германия, Хърватия и Швеция отчитат най-високи нива на скептицизъм. В Швеция почти половината от жените – 46%, и почти една трета от мъжете – 30%, смятат, че отношението на медицинския персонал към мъжете е по-добро.
В другия край на спектъра се позиционира Малта, където има най-силно възприятие за равенство: около 85% от анкетираните казват, че жените и мъжете получават еднакво ниво на грижи.
EIGE предупреждава, че половите стереотипи в здравеопазването могат да доведат до реална вреда. Когато медицинският персонал, съзнателно или несъзнателно, възпроизвежда половите предразсъдъци, това може да доведе до изкривени оценки на здравето и погрешни диагнози, които се основават на предубедени предположения, а не на симптомите и нуждите на отделните пациенти.
Въпреки че здравеопазването изглежда най-равнопоставено по отношение на половете сред шестте области, оценени от Индекса за равенство между половете (който също така разглежда работата, парите, знанията, времето и властта) – напредъкът в тази област се забавя от 2020 г. насам, констатират експертите.
EIGE проследява показатели като самооценяване на здравето, продължителност на живота и нездравословни навици като тютюнопушене и консумация на алкохол, за да анализира разликите между половете в ЕС.
Повечето страни постигат стойност над 80 по скала от 100, но средната стойност за Европа почти не се е променила от 2015 г. насам и остава непроменена от 2020 г.
Някои страни дори са отбелязали неуспехи, като Малта, Хърватия и Румъния, които преживяват най-големия спад в равенството между половете в здравеопазването.
Докладът завършва с предположението, че тези неуспехи произтичат от полово обусловеното въздействие на скорошни здравни кризи, включително пандемията от COVID-19, както и от продължаващите неравенства в достъпа до грижи и нарастващия натиск върху националните здравни системи.
Снимка: Pixabay
