ЕКИП: Да се регламентира доплащането в здравеопазването

За някои големи многопрофилни болници цените на клиничните пътеки покриват едва 20-40% от средната реална цена на лечение и тази диспропорция има силно негативно отражение върху начина на функциониране на здравната система. Стойностите на някои клинични пътеки са близо 2,5 пъти по-ниски в сравнение с реалната цена на лечението.

Тези данни представиха на пресконференция днес двама икономисти – Аркади Шарков и Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), автори на анализ на тема „Инфлация в здравеопазването – проблеми, перспективи и решения“.

Според тях

липсата на достатъчна ценова индексация пък води след себе си многобройни последици,

които също се отразяват по неприемлив начин на обществото и пациентите – увеличено време за чакане за оказване на медицинска помощ, липса на определени лекарствени продукти от пазара, прехвърляне на тежестта на разходите върху пациента, заобиколни методи за неформално повишаване на цените, понижение на качеството на предоставяната услуга, свръхнатовареност на персонала.

Във встъпителното си изказване Аркади Шарков подчерта, че цените в здравеопазването изостават над 2 пъти от останалите цени в икономиката. По думите му това изоставане достига 13,6 процентни пункта от началото на COVID пандемията до днес. Според изследванията на ЕКИП промените в индекса на потребителските цени (ИПЦ) и подиндекса „Здравеопазване“ са съответно 24,9% и 11,3%.

Ръстът на цените от 2021 г. досега е толкова висок, че е изпреварил 2 пъти цените в здравеопазването.

В основните параметри в ценообразуването в здравеопазването цените изостават, а разликата в цените на клиничните пътеки и реалната цена на лечението, в комбинация с високата инфлация, става още по-голям проблем за системата и за пациентите, подчерта Стоян Панчев.

Експертите са категорични, че е наложително да се търсят решения, които в конкретната ситуация днес могат да бъдат три: да се регламентира доплащането, да се повиши процентът от акцизи и да се осигурят ваучери, за да се компенсира инфлацията в здравеопазването.

„Ясно е, че това предложение е политически неизгодно, но така или иначе и сега доплащаме, но по нерегламентиран начин“,

подчерта Аркади Шарков.

Той призна, че предлаганите мерки не заместват необходимостта от цялостна реформа в сектора, за каквато се изискват политическа воля и капацитет, но бе категоричен, че те могат да бъдат практически полезни в момента и да решат до голяма степен тежкия проблем с недофинансирането на лечебните заведения. Според него в рамките на една реформа трябва да се намери решение и на проблема със заплащането на здравните вноски на категориите граждани, за които държавата има това задължение.

Шарков коментира и темата за увеличението на потребителската такса и изрази личното си мнение, че това би било справедливо решение, но трябва да се случва плавно и поетапно, за да не предизвика сътресения.

В момента 1% от акцизите върху тютюневи изделия и алкохол се отделят за дейности по програми за превенция на различни зависимости, а ние предлагаме

отделяните суми от акцизи да са в размер на 10%,

поясни икономистът, навлизайки в конкретика по темата за мерките, които могат да окажат положително въздействие върху издръжката на системата.

По думите му, ако се заделят 10%, ще бъдат осигурени допълнителни 110 млн. лв. за извънболнична помощ, 254 млн. лв. за болнична помощ и 140 млн. лв. за лекарства, медицински изделия и храни, което означава допълнително половин милиард лева за здравеопазване.

„Предоставянето на целеви ваучери, както се прави в Румъния например, също е начин да се помогне на хората“, допълни Стоян Панчев. По думите му

такива ваучери ще позволят на работодателите да предоставят някаква сума, върху която няма да се налагат данъци и осигуровки.

На пресконференцията стана ясно още, че според проучване на социологическата агенция „Тренд“ от септември 2022 г. всеки трети българин казва, че скъпото здравеопазване е основна причина за неудовлетворение от медицинските услуги.

Двамата икономисти бяха единодушни, че регламентирането на доплащането в лечебните заведения има за цел да допринесе за прозрачното финансиране на подценени дейности и да осигури яснота на транзакциите между пациент и система, като послужи за двойна проверка за извършена дейност. Освен всичко то ще доведе и до подобрение на конкурентната среда, смятат те. То ще има и още един добър ефект – ще спомогне за по-обективни финансови отчети към принципалите – държава и общини, на лечебните заведения, които са публична собственост.