През 2024 г. 6,3% от хората на 16 или повече години в ЕС, които са се нуждаели от стоматологична помощ, са съобщили, че не са могли да я получат поради финансови причини, дълги списъци с чакащи или разстояние до доставчиците на стоматологични услуги. България се доближава до това ниво, като процентът на заявилите този проблем у нас е дори по-нисък - 4,5%. Това сочат анализите на Европейската статистическа служба (Евростат).
По този показател страната ни е в доста по-добра позиция в сравнение с две свои съседни държави – Гърция и Румъния. Сред страните от ЕС делът на хората с неудовлетворени нужди от стоматологична помощ е бил най-висок в Гърция (27,1%), Латвия (16,5%) и Румъния (16,2%).
Най-нисък дял пък е наблюдаван в Малта (0,4%), Германия (0,9%) и Хърватия (1,1%).
Данните на Евростат показват още, че делът на хората, изложени на риск от бедност, които са съобщили за неудовлетворени нужди от стоматологична помощ през 2024 г., е бил значително по-висок - 13,7%, в сравнение с дела на тези, които не са изложени на риск от бедност - 5,1%. За България нивата на двата показателя са съответно 11,7% и 3,2%.
Подобна тенденция е регистрирана във всички страни от ЕС. Най-значимите разлики в отчитането на неудовлетворени нужди от дентални грижи са наблюдавани в Румъния, където 43,5% от хората, изложени на риск от бедност, са съобщили за такива неудовлетворени нужди, в сравнение с 12,6% сред тези, които не са изложени на риск. За Гърция нивата на показателите са съответно 52,8% и 22,7% сред тези, които не са изложени на риск.
Големи разлики са наблюдавани и в Латвия и Португалия. За разлика от тях Германия, Малта и Полша регистрират най-малките разлики между нивата на неудовлетворени нужди от дентални грижи сред хората, изложени на риск от бедност, и тези, които не са изложени на риск от бедност, сочат още анализите на Евростат.
