Едва 13 са реализираните донорски ситуации у нас през 2022 г., а чакащите - 885

„Има стабилен ръст на донорството, но въпреки това е крайно недостатъчен на милион души население у нас“. Това заявяват от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) в отговор на въпрос на БНР. Питането е по повод разказа на придобилата известност като „най-добрия посланик за донорство“ у нас Янка Морчева за решението да бъдат дарени органите на нейния загинал 21-годишен внук.

По данни на агенцията 18 са извършените трансплантации в страната от началото на годината, като само една от тях е от жив донор. 13 са донорите на органи от началото на годината, изпаднали в мозъчна смърт. 855 души в България чакат за трансплантация.

От ИАМН посочват като причини слабата организация в болниците, недостатъчната ангажираност в разпознаването на потенциални донори в лечебните заведения, оказващи спешна помощ, както и общото недоверие към здравната система.

„Янка даде чудесен пример за човещина. Изключително силни са думите й, че трябва да послушаме разума и да постъпим правилно. Тя свърши повече работа от всички, заети в ИАМН, взети заедно“, каза пред БНР първият български трансплантиран с два органа атлет Георги Пеев.

По думите му причината за липсата на донорски ситуации у нас е, че „на никого не му пука“.

„И като казвам на никого, имам предвид масовата практика. Декември месец 2019 г. пациентски организации, заедно с ИАМН, БЛС подписахме меморандум за сътрудничество и си обещаха всички да работят заедно. От тогава до ден днешен обаче в УМБАЛСМ „Пирогов“ няма реализирана нито една донорска ситуация“, коментира Пеев.

Той обаче посочва сред добрите примери за реализиране на донорски ситуации МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново.

„Основният проблем е липсата на донорска идентификация, защото един пациент с тежко мозъчно увреждане трябва да бъде разпознат и да попадне в реанимация. Ако те не са в реанимация, няма да може да бъде направен дори опит да бъде спасен техния живот. Ако въпреки всички усилия на реаниматорите, пациент изпадне в мозъчна смърт, може да бъде реализирана донорска ситуация. Няма организация на национално ниво. Ние в нашата болница сме я направили“, каза д-р Сибила Маринова, началник на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в лечебното заведение.

„При нас имаме много малко откази. Още когато казах на близките, че пациентът е в мозъчна смърт, те веднага поискаха да дарят органите. „Трябва да има единна, национална, постоянна кампания, която да обяснява на хората. Трябва да се говори непрекъснато“, каза още д-р Маринова.

Георги Пеев посочи, че Румъния и Македония са били далеч зад нас преди няколко години. „В момента дори няма база за сравнение с Румъния, а в Скопие трансплантациите на бъбрек от жив донор са в пъти повече в сравнение със ситуацията у нас. В Солун годишно се правят над 60 бъбречни трансплантации“, каза той и допълни, че в България има 30 донорски центъра, в които има координатори, следящи за потенциални донори, но организацията е „на ужасно ниско ниво“ на фона на нормативна база, върху която стъпва този процес, „която не е никак лоша“.