Възрастта, медицинските състояния и начинът на живот са сред основните фактори, които влияят върху репродуктивното здраве както на жените, така и на мъжете. Сред медицинските причини за инфертилитет са нарушенията в овулацията, ендометриозата, заболяванията на маточните тръби и намаляването на яйчниковия резерв при жените, както и хормонални, генетични и други нарушения на репродуктивната функция при мъжете. По данни на Световната здравна организация (СЗО) приблизително един на всеки шестима души в света се сблъсква с инфертилитет в определен момент от живота си.
По повод Европейската седмица на фертилността, която се провежда от 2 до 8 ноември, Мерк България, съвместно с Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ) и пациентските организации „Зачатие“ и „Искам бебе“, насочва общественото внимание към значението на ранната информираност, навременната диагностика и съвременните възможности за лечение на репродуктивните затруднения в България. Инициативата поставя акцент върху фертилитета и на двамата партньори и необходимостта от достоверна медицинска информация още преди активното планиране на семейство.
Наред с медицинските причини, върху фертилитета могат да окажат влияние и фактори, свързани с начина на живот, сред които тютюнопушенето, затлъстяването, прекомерната употреба на алкохол и анаболни стероиди. През септември 2026 г. СЗО представи обзор на 44 проучвания, обхващащи над 60 000 мъже, който установява връзка между тютюнопушенето и влошените показатели за качество на сперматозоидите.
„Причините за инфертилитет могат да бъдат свързани с женския, мъжкия или едновременно с двата репродуктивни фактора. При жените възрастта има съществено значение за яйчниковия резерв и качеството на яйцеклетките, докато при мъжете нарушенията могат да бъдат хормонални, генетични или анатомични. Затова комплексната диагностика на двамата партньори е определяща за установяване на причините и избора на индивидуален терапевтичен подход. Също толкова важно е информираността за факторите, влияещи върху фертилитета, да започва още преди активното планиране на семейство“, коментира проф. д-р Мария Юнакова, заместник-председател на БАСРЗ.
Необходимостта от медицинска оценка и на двамата партньори се потвърждава от данните за мъжкия инфертилитет. Според насоките на Европейската асоциация по урология (EAU) мъжкият фактор участва самостоятелно или в комбинация с други причини в приблизително половината от случаите на инфертилитет при двойките. Данните на Центъра за асистирана репродукция (ЦАР) показват, че за периода 2023–2025 г. приблизително 40% от медицинските индикации в заявленията за държавно финансиране на асистирана репродукция са свързани с мъжки инфертилитет.
Навременното установяване на причините за репродуктивните затруднения позволява определянето на подходящо лечение, което в зависимост от медицинските показания може да включва медикаментозни и хирургични методи или асистирани репродуктивни технологии. През ноември 2025 г. СЗО публикува първите глобални насоки за превенция, диагностика и лечение на инфертилитета, съдържащи 40 препоръки за подобряване на качеството и достъпността на репродуктивната медицинска грижа.
България разполага със съвременна медицинска експертиза и утвърдени специалисти в областта на асистираната репродукция. По данни на БАСРЗ, представени през 2025 г., 6,5% от децата в България се раждат след асистирана репродукция, а 38 български ембриолози притежават сертификация от Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология (ESHRE). Според български репродуктивни специалисти резултатите на клиниките у нас са съпоставими със средноевропейските.
Развитието на асистираната репродукция е част от по-широка европейска тенденция. Според данни на ESHRE, публикувани през юли 2026 г., в 36 европейски държави са отчетени над 1,15 милиона цикъла на лечение чрез асистирана репродукция за 2023 г.
Освен наличието на специализирана медицинска грижа, съществено значение за пациентите има и достъпът до финансиране. По данни на ЦАР, представени през 2025 г., от създаването на Центъра над 41 000 двойки са получили финансова подкрепа за асистирана репродукция, а над 18 000 деца са родени с нейна помощ.
Въпреки развитието на медицинските възможности, познаването на факторите, влияещи върху фертилитета, остава предизвикателство, особено сред младите хора. Европейското проучване FutURe на Merck KGaA, проведено сред над 9300 млади хора в 15 държави, показва, че едва 46% от анкетираните познават факторите, които могат да повлияят върху репродуктивното им здраве. Най-често посочваните фактори са начинът на живот и навиците (61%), възрастта (58%) и стресът (57%).
Репродуктивните затруднения могат да окажат сериозно влияние върху емоционалното благополучие, партньорските отношения и социалния живот. Психологическото здраве е съществена част от комплексната грижа за хората с инфертилитет, особено предвид продължителната диагностика, емоционалното напрежение и несигурността, съпътстващи лечението.
Предизвикателствата пред хората с репродуктивни затруднения се отразяват и върху професионалния им живот. Съчетаването на медицински прегледи, процедури и лечение с работните ангажименти често изисква допълнителна гъвкавост и разбиране от страна на работодателите. Наред с медицинската и психологическата подкрепа, все по-голямо значение придобива и създаването на работна среда, която отчита потребностите на служителите, преминаващи през репродуктивно лечение.
