Българските деца не спят достатъчно и в много случаи сънят им не е качествен. За това алармираха пред телевизия Bulgaria ON AIR Мария Йонова и Никол Ангелова, консултанти по детски сън и автори на първото изследване на съня при децата у нас.
Според данните, получени в проучването, 95% от учениците до 12 години не си набавят необходимото количество сън. То е обхванало 1320 деца на възраст между 4 месеца и 12 години и е изследвало фактори като време на заспиване – рано или късно вечерта, вид сън – нощен и следобеден, начин на заспиване – самостоятелно или с родител.
„Според препоръките на Американската академия по педиатрия едно малко дете в градинска възраст трябва да си добавя 10-12 часа нощен сън, а абсолютният минимум при големите е 9 часа. Установихме, че много от децата са в „червената зона“. Те или спят часове под абсолютния минимум, или са на границата“, каза Мария Йонова.
Според Никол Ангелова у нас малко се осъзнава фактът, че нощният сън е най-важният, най-качественият и най-възстановителният, а ранното лягане е от ключово значение.
„Последиците от липсата на качествен нощен сън могат да бъдат отслабване на имунната система, загуба на концентрация, децата натрупват умора, която им се отразява физически и психически. Те стават по-нервни и по-буйни“, каза Ангелова.
„Едно по-ранно вечерно лягане е това, което помага да се уверим, че детето се наспива“, категорична бе тя.
Двете специалистки се спряха и на темата за следобедния сън на децата, като подчертаха, че вече се наблюдава известно разчупване на модела в държавните детски градини, в които следобедният сън е задължителен.
„Някъде вече се проявява гъвкавост и се оставя възможност за избор на детето“, посочиха те.
„Следобедната дрямка от определена възраст нататък може да започне да пречи. Някои деца до 5 години имат нужда да спят по обяд, но при други тази необходимост отпада“, посочи Мария Йонова.
Никол Ангелова обясни, че проблемът със синята светлина, която излъчват екраните на устройствата – телевизори, смартфони, компютри и т.н., не се познава и се пренебрегва.
„Синята светлина, излъчвана от екраните, пречи дори и на възрастните. Тя въздейства върху онези части на мозъка, които ни карат да бъдем бдителни. Когато имаме източник на синя светлина се повишава пулсът, също и телесната температура. Когато детето е подложено на синя светлина два часа преди лягане, се влошава качеството на съня“, подчерта тя.
Навлизайки в темата за ранното лягане, Мария Йонова обясни, че в Западна Европа в много по-голяма степен се акцентира на тази необходимост, докато в южните страни се отдава предпочитание на следобедния сън.
„На Запад дори учениците в 20-21 часа вече са си в леглата“, каза тя.
По думите ѝ най-честият проблем, с който се сблъскват експертите, е невъзможността на децата да заспиват сами, а интервалът от 15 минути се приема като норма за самостоятелно заспиване.
„40% от учениците до 12 години все още регулярно не могат да заспиват сами. Същият е процентът на децата, които се местят в родителското легло поне веднъж седмично“, посочи данни от проучването тя.
То и възрастните сме така.