Експерти: Да се изработи Национална програма за ХБЗ и заболяването да бъде включено в Здравната стратегия

Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) да бъде включено сред социалнозначимите заболявания в Националната здравна стратегия 2030 г. и да бъде изработена Национална програма за лечение и профилактика на бъбречните заболявания. Това поискаха експерти и пациенти по време на кръглата маса „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на България“, организирана от Комисията по здравеопазването, 

Проф. Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по медицинска специалност „Нефрология“ към министъра на здравеопазването заяви, че ХБЗ е новата пандемия, защото пациентите със заболяването в страната ни са над 13 % от населението, докато в другите европейски страни са около 10 %. По думите му национален скрининг сред пациентите, страдащи от диабет, от артериална хипертония или са засегнати от някакво бъбречно заболяване, ще покаже, че процентът в България би бил доста по-висок. Само при една трета от страдащите от ХБЗ болестта е в резултат само на увредените бъбреци, докато при останалите, засегнати от ХБЗ, тя се дължи на диабет или артериална хипертония, уточни проф. Богов. Той допълни, че процентът на тези, които умират от сърдечносъдови или мозъчно-съдови заболявания е огромен и той нараства сред пациентите с ХБЗ и предложи хората с рискови фактори за ХБЗ да получават изследване на креатинин и албуминурия четири пъти годишно и допълнителна консултация с нефролог.

.В отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ доц. Лъчезар Иванов проф. Богов зааяви, че са необходими два пъти повече средства за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, а най-голям финансов ресурс е необходим за диализно лечение. Така например разходите в България за диализа на около 3700 пациенти по амбулаторна процедура „Хрониохемодиализа“ за 2021 г. са около 87 млн. лв., през 2022 г. сумата нараства на 105 млн. лв., а през 2023 г. стига до 123 млн. лв. Според проф. Богов предприемането на подходящи действия би дало възможност за ранна диагностика на ХБЗ, превенция на усложненията и  спестяване на значителен финансов ресурс на здравната система. Именно затова той призова ХБЗ да бъде включено сред социално значимите заболявания в Националната здравна стратегия 2030. Проф. Богов предлага още в Наредба 8 за диспансеризацията и профилактичните прегледи да бъде добавено изискване хората с рискови фактори за ХБЗ като диабетици, хипертоници да получават изследване на креатинин (с изчисляване на eGFR) и албуминурия 4 пъти годишно и консултация с нефролог при стойности на eGFR≤60 и/или албуминурия.

В България пациентите, болни от диабет, са близо 500 хиляди, а засегнатите от артериална хипертония са над милион и половина, като близо 72 на сто от тях не се проследяват или не се лекуват правилно, което означава, че всички тези около два милиона души са потенциални пациенти, които биха стигнали до ХБЗ, допълни проф. Богов.

Да се изработи национална програма за хроничните бъбречни заболявания с план за действие, да се определят нуждите от средства за изпълнението ѝ, да се осигури нужното финансиране и да се определят изпълнителите на програмата, предложи проф. Атанас Кундуржиев, нефролог в столичната болница „Св. Иван Рилски".

Д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз, изрази подкрепа за всички предложения за подобряване на профилактиката и диспансеризацията на пациентите с ХБЗ и добави, че не би представлявала особена трудност и общопрактикуващите лекари да се ангажират.

„Напълно съм съгласен и споделям искането за промените в Наредба 8 за профилактиката и диспансеризацията. Наистина изследването на креатинин трябва да бъде ежегодно, а не веднъж на 5 години. Така може да се ориентираме за състоянието на бъбреците на всички здравноосигурени лица“, каза той. Според д-р Брънзалов четири пъти изследване за албумин е много трудно постижимо, защото пациентите трудно се отзовават на диспансерни прегледи по-често от веднъж годишно. Затруднение ще има при консултациите с нефролог в страната, поради липсата им на много места в страната.   

Д-р Брънзалов беше категоричен, че трябва и семейните лекари да имат свобода при изписването на медикаменти на пациентите по заболяванията, които водят до диспансерен отчет.

Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания каза, че основна цел на организацията е да работи за ранна диагностика и лечение на хроничното бъбречно заболяване, защото то засяга не само пациентите, но и техните близки, което го прави изключително социалнозначимо. Това е заболяване, което засяга лица от различна възраст и води до тежка инвалидизация, до невъзможност за нормален социален, професионален и личен живот. Според нея е необходимо да се въведат конкретни допълнителни диагностични медицински дейности в  Наредба №8 за профилактични прегледи и диспансеризация, касаещи рисковите групи пациенти, като се увеличи броя на техните диспансерни прегледи и при първите данни за увреждане на бъбречната функция, те да бъдат консултирани с нефролог. В рисковите групи попадат пациенти със сърдечносъдови заболявания, диабет и затлъстяване. Според нея мерките не трябва да се ограничават само до рисковите групи, а следва да обхванат цялото население, тъй като в приложенията към наредба №8 не е предвидено профилактично изследване на креатинин и албуминурия на лицата без хронични заболявания в по-ранната си възраст, а за тези на възраст между 20-65 г. е предвидено веднъж на 5 години, което е крайно недостатъчно и фатално за развитието на бъбречното заболяване. Информираността на обществото за риска от бъбречно заболяване и необходимостта от неговата превенция е също сред приоритетите на пациентската организация.

„Инициативата за организирането на това събитие беше породена от изключителната социална значимост на тази тема и необходимостта от провеждането на широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни. Вярвам, че именно обединените усилия на отговорните институции, медицинските специалисти и българското общество могат да доведат до реални резултати при формирането на необходимите политики в областта на хроничното бъбречно заболяване в България“, каза доц. д-р Лъчезар Иванов. Той допълни, че целта на днешната кръгла маса е да се поставят на обсъждане съществуващите проблеми и предизвикателства, както и да се потърсят възможностите за подобряване и развитие на политиките в областта на това заболяване в нашата страна.  „В този контекст, предвид че в момента в Народното събрание се обсъжда Националната здравна стратегия 2030, като първа стъпка от страна на законодателната власт, бихме могли да обмислим възможността за включването на хроничното бъбречно заболяване сред социално значимите заболявания в нейното съдържание“, предложи доц. Иванов.