Здравната система в България се нуждае от спешна промяна в начина на финансиране. Около това се обединиха участниците в кръглата маса „10 предложения за по-добро здравеопазване“ по повод 10 години от основаването на Българската болнична асоциация (ББА), която се проведе днес.
Проф. Григор Димитров от Българска стопанска камара, член на Надзорния съвет на НЗОК, прогнозира, че 2025 г. е последната щедра година и оттук нататък разходите ще се увеличават, а приходите ще намаляват, което ще доведе до още по-голямо доплащане в системата от пациентите.
Той определи здравеопазването у нас като не работещо ефективно, страдащо от ниски нива на доверие, като в същото време малкото средства налагат увеличаване на доплащанията. По думите на проф. Димитров всички заинтересовани страни ще трябва да помислят как да се осигури финансова устойчивост на системата в следващото десетилетие при новите предизвикателства.
„Коефициентът за демографско изследване показва, че сега на 100 излезли от полето на труда влизат 70, докато през 2000 – на 100 излезли са влезли 136. БВП няма да нараства повече от 2,5-3%, за разлика от дълга, който през 2028 г. ще бъде 84 млрд. лв.
Щедрите години в здравеопазването приключиха
През 2026 няма да има ръст на минималната работна заплата, следващите години няма да има индексация на пенсиите. Тази година ще я приключим със 160 млн. задължения. Най-после този недоимък ще накара политиците да реформират системата. Трябва да се търсят нови решения за здравноосигурителните вноски и за излизане от сивия сектор“, каза проф. Димитров.
По думите му основните проблеми са системни (финансиране на системата; организация и управление на системата; ролята на държавата; нормативна достатъчност; липса на прозрачност; пазарни отношения и социална защита; неефективност на системата); структурни (сив сектор, нисък дял на средствата от БВП) и морално-етични проблеми (отношенията лекар – пациент; липса на реална солидарна здравноосигурителна система).
„Участието на държавата във финансирането е незначително. 30 млн. инвестиции само за да боядисаме 10 болници. За разлика от други системи, държавата не инвестира пряко в здравеопазване. Не влага пари, както е в НОИ, където 11 млрд. лв. са за сметка на държавата. При тази структура, ако ги няма тези големи доплащания, всичко ще фалира. 54 млрд. лв., 1 млрд. е издръжката на НЗОК за 10 години и това са основно разходи за заплати. От останалите средства 24 млрд. лв. са за болнична помощ и 24 млрд. лв. - за лекарства, които три пъти са се увеличили в последни години. С 50% за последните две години са се увеличили и средствата за онколекарствата“, каза проф. Димитров.
По думите му нарастването на дела на частните болници е радостно, защото показва, че българският предприемач инвестира в по-добро здравеопазване, докато
държавата е абдикирала
„Нашето здравеопазване има много добри страни, това не бива да се пропуска“, каза още проф. Димитров и даде за пример лесния достъп до джипитата и до високоспециализираните изследвания.
Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) подчерта, че европейските правителства са изправени пред бюджетни ограничения поради слаб икономически растеж, търговски сътресения и застаряващо население, което намалява капацитета за разходи за здравеопазване.
„Съществува недостиг на финансиране от 2,5 до 4 трилиона долара за постигане на Целите за устойчиво развитие (ЦУР), включително целите за здравеопазване”, обясниха още от ЕКИП.
Зам.-председателят на ББА Андрей Марков заяви, че при икономическата ситуация в момента няма възможност да бъдат въведени диагностично-свързаните групи (ДСГ), въпреки че начинът на финансиране с клинични пътеки вече е изчерпан.
„Размерът на средствата за здравеопазване не отговаря на обективно нарастващите разходи и нужди на обществото като цяло. Ние не искаме хората да доплащат от джоба си, но те нямат избор поради липса на реален солидарен модел. Медицината без средства няма начин да се развива“, каза той.
По думите му основният извод, който се налага, е нуждата от бърза реформа. „Наличието на една Здравна каса не е достатъчно в момента.
Надграждането на модела със застрахователния модел е единствената възможност
в момента“, каза още Марков.
Председателят на ББА адв. Свилена Димитрова заяви, че трябва да се работи в посока справяне с недостига на медицински кадри в България, като на медиците се осигуряват не само финансови стимули под формата на добавки, но и нефинансови стимули като жилища и облекчени условия на живот. По думите й трябва да бъде осигурена стабилност на нормативната уредба и да се въведат реални медицински стандарти, въвеждане на държавна политика за киберсигурност и изкуствен интелект, развитие на електронното здравеопазване, както и осигуряване на възможности за въвеждане на нови дейности и инвестиции в здравеопазването.
Тя обаче отбеляза и високата инфлация, която пречи на развитието на лечебните заведения. „Средно 16% е увеличението на разходите на болниците при нарастване на дейността със 7%. За тази година лечебните заведения не са получили компенсация за 8 месеца забавяне в изплащане на дейностите, които са извършени и одобрени за плащане, което представлява скрит дефицит. Единствената възможност за болниците остава да се търси доплащане. Би могло да се върне старият механизъм, който позволяваше например всяка болница да определя колко да струва изборът на медицински екип. Цената за избор на екип не е променяна 12 години и това е нещо, което може да даде глътка въздух на лечебните заведения по един легален и елегантен начин“, каза още адв. Димитрова.
По-късно пред журналисти министърът на здравеопазването коментира предложението за въвеждане на допълнително здравно застраховане, като заяви, че това е стратегически въпрос и той може само да участва в обсъждане на тази тема. По отношение на предложението болниците сами да определят цената за избор на екип, министър Кирилов каза, че е въпрос на разчети, на обсъждане в МЗ и анализ.
„Потребителската такса и изборът на екип не трябва да са записани като конкретни суми, а да са обвързани например с минималната работна заплата. Намаляването на цената на потребителската такса за болниците я обезсмисля като съществуване. Аналогично стоят нещата и с избор на екип“, коментира и председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.
Той уточни, че лечебните заведения, които злоупотребяват с цените за избор на екип, трябва да бъдат наказани, след като злоупотребата се докаже. В същото време има пациенти, които чакат с месеци, за да бъдат лекувани при конкретен специалист, посочи той.
Дефицитът на медици
Дефицитът на кадри, който постоянно нараства, е заложен отдавна. Ако смятаме, че проблемът е само финансов, много грешим. Това каза доц. Цветелина Спиридонова, зам.-председател на Българската болнична асоциация и изпълнителен директор на болница „Хигия“. Тя беше категорична, че се налага да бъдат идентифицирани проблемите като етиология.
„Дефицитът на медицинските сестри започва от момента, в който обучението на кадрите става 4 години. В целия ЕС обучението е 3 години, само в България е 4 и само една година от това обучение протича в лечебно заведение“, каза тя.
Министър Кирилов обаче заяви, че е категорично против намаляването на времето за обучение на медицински сестри.
На кръглата маса присъстваше и вицепрезидентът на Република България Илиана Йотова. „Искам да ви благодаря, че през всичките тези 10 години вие показахте какво означава да създаваш стандарти в движение, да се опитваш да бъдеш в крак с най-новите постижения, да се бориш с администрация и едновременно с това здравеопазването, което предлагате, да бъде достъпно за хората“, каза тя.
„Ние вярваме, че можем да видим реализирани нашите идеи и предложения и да се намери решение по най-важните теми в сектор здравеопазване благодарение на обединяване на общите усилия и представителите на законодателната и изпълнителната власт на кръглата маса по случай 10 години Българска болнична асоциация“, подчерта адв. Свилена Димитрова.
Да забранят със закон работата на второ работно място ! Тогава ще се види че персонала от здравни кадри ще е толкова,колкото да покрие 150 болници ,а не 400 ! И 250 болници,затварят кепенците! А не да се поддържа ненужни брой болници от служители от едното работно място на второто работно място. Ако почти всички здравни кадри не работят на две места ще рухне изкривената ни здравна система! Първи по брой легла сме в Европа! И държавата продължава да разрешава да се откриват още и още неоправдано ненужни болници! ?
Бах ти експертите! Григор Димитров - вечната Амбър в НЗОК, брадатото момче, лобист на повикване на частните болници - Шарков, Лъчо Мозъка - всепризнат титан на политическата мисъл и цар на малката далавера, лакомия Марков и цялата глутница хиени около него. Йотова пък им благодарила. Нещастна държава!
Това са само празни думи.МЗ знае проблема с кадрите ,но си крие главата в пясъка като щраусите.Липсата на добро заплащане е основната причина за бягството на българските лекари и мед.сестри.Заплащането е унижение за бълг. Лекар,който трябва да работи поне 18ч. за да си докара приличен доход за до преживее!!!Срам за системата!!!!
Шарков разбира много от частни болници напоследък
Мистър 10% в здравеопазването Красимир Иванов от Варна който е на всяко гърне мерудия.
до гост17.39.18 Нека оставим само частните болници - да фалират държавните. Тогава кой ще поеме неатрактивните клинични пътеки и спешността? И не съм съгласна с определени ето "мизерници", по това си личи и как се отнасяте с пациентите.
От такива експерти сме на този хал. Да си ходят!
Марков обслужва олигархията.
Андрей Марков масажиста е голям меринджей. Повтаря като папагал едни и същи глупости
Най-големите хайдуци в здравната система взели да дават "препоръки" за още по-голямото й опоскване от тях самите! Докато частниците не бъдат отрязани от държавното виме, никога парите за здраве няма да стигат, дори и да се удвоят те пак ще потънат в джобовете на собствениците на частните заведения!
Само държавни кочини. И мизерници в тях с 1000 лв заплатки.
Тези мизерници ако ги нямаше, няма да има и обществено здравеопазване, защото такива шарлатани като теб са не лекари, а мошенници в бели престилки!
Предлагат промяна в количеството на финансиране, а не в начина на финансиране