Експерти: Необходимо е коректно остойностяване на медицинския труд в онкологията

С кръгла маса на тема „Приоритети и предизвикателства пред онкологията в България“ стартира Българският национален конгрес по онкология.

Във фокуса на дискусията бяха темите за реимбурсацията и достъпът на българските пациенти до иновативно лечение, изписването на лекарствени продукти, механизмите за плащане на генетичните изследвания и биомаркерите за избор на най-подходящата терапия за пациента, икономическите аспекти и очаквания към лечението в средносрочен хоризонт, предизвикателствата пред здравноосигурителния процес в условията на световна икономическа нестабилност и др.

По отделните аспекти на онкологичната проблематика позиции изказаха проф. д-р Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество БОНД проф. Асен Дудов, д-р Иван Маджаров, председател на УС на Българския лекарски съюз (БЛС), маг.-фармацевт Велина Григорова, председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС), проф. Илко Гетов, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) и Аркади Шарков, здравен икономист в Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). Модератор на панела беше Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM).

 Проф. д-р Асен Дудов заяви, че българската онкологична общност е преминала през редица предизвикателства, като сред приоритетите на БОНД през последните месеци е работата по създаването на Национален план за борба с рака в сътрудничество с Министерство на здравеопазването и организациите от Националния онкологичен алианс.

„Много труд положихме през изминалите месеци, за да бъде факт Националният план за борба с рака. Предстои обаче най-важната част, а именно неговото правилно имплентиране. Необходим е нов подход за ранно откриване на рака, тъй като

смъртността от онкологични заболявания вече се изравни с тази от сърдечносъдовите,

а очакванията са до 2035 г. ракът да бъде водеща причина за смърт в Европа“, каза още проф. Дудов във връзка с представения преди дни от Европейския здравен съюз нов подход към ранното откриване на ракови заболявания.

Той коментира и нуждата от коректно остойностяване на медицинския труд в онкологията, като акцентира, че трябва да се промени и средата за младите медици, тъй като в момента тя е негостоприемна към тях. Не на последно място проф. Дудов обърна внимание и на проблема с палиативните грижи у нас и качеството на живот на пациентите, които не са успели да се справят с болестта.

Д-р Иван Маджаров заяви, че мястото на Българския лекарски съюз е многопластово и българските онколози винаги могат да разчитат на тях като партньор и като фактор, който може да влияе върху законодателните инициативи. Той допълни, че БЛС се опитва максимално бързо да въведе масов скрининг за рисковите групи, като той не трябва да се ограничава само до лекарските кабинети. Друга сфера, в която съюзът активно работи, е дигитализацията на здравния сектор. Според д-р Маджаров дигиталната трансформация ще открие нови хоризонти, бърз и лесен достъп до информация за пациентите, като по този начин ще се подобрят диагностиката и лечението.

Здравният икономист Аркади Шарков постави акцент върху 

нуждата от инвестиции в онкологичната област 

и здравеопазването като цяло. Според анализ на ЕКИП всяко едно „умно“ инвестирано евро може да донесе възвращаемост от 3,4 евро чрез по-голяма и по-здрава работна сила, по-малката нужда за грижи при най-възрастните и повишената продуктивност на хората, които днес се отнасят към пенсионната възраст.

Той допълни, че има 

пряка зависимост между повишаването на безработицата и увеличаването на честотата на онкологичните заболявания

Затова в предстоящите тежки икономически времена трябва да се мисли в дългосрочен план как да се предпази населението, за да имаме една сравнително по-здрава нация в близко бъдеще.

„Ако според Европейската комисия до 2025 г. 90% от населението на ЕС, което отговаря на определени критерии, трябва да получи достъп до скринингови програми, то за България това е сериозно предизвикателство за финансирането на онкологичната грижа“, каза още Шарков. Той посочи, че един от бюджетно неутралните инструменти, който може да бъде използван за финансиране на здравните дейности и услуги, е целевото заделяне от акцизи.

За 2022 г. се очаква постъпленията от акцизи да бъдат около 6,5 млрд. лева и при избор за целево заделяне на 10% от всички акцизи, постъпленията в здравния сектор биха могли да бъдат съответно 650 млн. лв., като тези средства биха могли да се използват ефективно за профилактика и лечение.

Проф. Илко Гетов потвърди необходимостта от „умни“ инвестиции в здравеопазването. Той заяви, че българските пациенти са относително добре лекувани от гледна точка на достъп до нови терапии. „В момента има

36 процедури за нови международни непатентни наименования,

които чакат или са в процес на оценка на здравните технологии. Осем от тях са в сферата на солидните тумори, а две в областта на онкохематологията“, каза проф. Гетов.

Маг.-фармацевт Велина Григорова на свой ред заяви, че българските болнични фармацевти са в тясна връзка с българските онколози и през последните години са внедрени положителни промени в организацията на дейността им. Все още обаче трябва да се работи в насока за

коректното остойностяване на медицинския труд в онкологията

Конгресът продължава днес с теми като немедицинската пациентска грижа и психологическата подкрепа в протичането на рака, както и дискусионна маса „Дигитализацията в онкологията“ с участието на водещи експерти в областта.

Последният ден от събитието също включва богата научна програма, насочена към съвременните възможности за лечение на различните онкологични заболявания, както и теми като предизвикателствата в хисто-патологичната оценка на някои видове рак, предизвикателствата на иновативната терапия пред генетичната диагностика и трудностите, с които се сблъскват пациентите в България по отношение на симптоматичното и палиативно лечение.

Конгресът ще обърне внимание също така на теми като лекарствените взаимодействия и специфични взаимодействия на противотуморното лекарствено лечение, съвременните възможности на радиохирургията, техническите решения в урологията, изчерпателното геномно секвениране и др.