Експерти: Промените в здравеопазването трябва да доведат до ефективност, достъпност и устойчивост

„На първо място сред проблемите в системата на здравеопазването е липсата на ефективност. След това са недобре развитата доболнична система, Спешна помощ, която не е на европейско ниво и разбира се, общото за всичко това – липсата на електронизация в 21 година на 21 век.“

Това каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров по време на панел „Здравеопазване“ на днешното издание на POWERS SUMMIT.

„Това са четири неща, с които ако управляващите в следващите четири години се заемат, биха променили облика на българското здравеопазване. Всички останали проблеми до голяма част от тях са свързани с тях“, допълни той.

По думите му дигитализацията в здравеопазването трябва да даде основата, на базата на която да се направят изводи и да се вземат решенията. „Проблемите всички можем да ги посочим, но дигитализацията ще ни покаже къде е техният корен. Тя ще ни покаже и кой как се справя в своята област – от прегледа в лекарския кабинет и до високотехнологичната операция. Дигитализацията обаче има своя път и трябва да я разглеждаме като национално ядро, към което да се прикачат всички заинтересовани страни. Не може една организация да възприема дигитализацията или информационната система като нещо свое, защото във времето ще се появяват нови субекти и нови финансиращи организации“, подчерта д-р Маджаров.

Той беше категоричен, че продължаващото медицинско обучение е от първостепенно значение, за да се гарантира, че пациентът е в добри ръце. По отношение на специализациите д-р Маджаров заяви, че трябва да се вземе предвид не само доколко някои специалности са редки, но и как са разпространени на територията на страната. „Би трябвало държавата да подпомага редките специалности като цяло и в същото време да насочи усилията си да подпомага и специализации, които са редки в даден регион“, каза той.

„Имаме спешна нужда от спешни действия в определени посоки – кризата с COVID, Спешната помощ, доболничната помощ. Имаме обаче и дългосрочни цели, които е време да изведем на дневен ред, включително и да говорим за държавна политика по отношение на превенцията и профилактиката на заболяванията, намаляването на влиянието на вредните фактори. Възприемането на държавна политика за лечение на определени болести и определени групи. Когато правим заявка за реформа, трябва да стъпим на една солидна основа къде са проблемите, за да можем да вървим напред по правилния начин“, каза в експозето си председателят на ББА адв. Свилена Димитрова.

„Всички пътища обаче трябва да водят към една цел – качествена здравна грижа, която поставя в центъра на системата пациентите“, допълни тя.

България все още не е приела Националната си здравна стратегия 2022-2030, като според адв. Димитрова едно от най-големите предизвикателства пред Министерството на здравеопазването е да организира по правилния начин комуникацията между всички експерти, които е необходимо да участват при съставянето и утвърждаването й. „Необходимо е да се намерят решения относно недофинансирания финансов модел в здравеопазването, защото ускоряващата се инфлация изостря проблема“, заяви адв. Димитрова. В същото време тя обърна внимание, че е от ключово значение да се види дали има някъде течове, необходимо ли е увеличение на контрола, особено за губещите структури.

Според нея сред необходимите стъпки за повишаване на качеството и ефективността на здравната система са провеждането на политики за превенция и профилактика на заболяванията, включително насърчаването на по-здравословен начин на живот.

„Един от топ приоритетите на всички нива в държавата трябва да бъде разработването на  стратегия за овладяване на проблемите с кадрите в сектора на здравеопазването. Това, което трябва да се случи на практика, е насърчаване и развитие на наши кадри, привличане на студенти от чужбина и улесняване на режима на легализация на чужди дипломи за специалистите по здравни грижи от държави извън Европейския съюз“, смята председателят на ББА.

Адв. Свилена Димитрова обърна внимание и на електронното здравеопазване – част от важните политики, които трябва да бъдат внедрени чрез въвеждане на информационните и комуникационни технологии в работата и отчитането на медицинската помощ, личната електронна здравна карта, електронната рецепта, електронните направления, електронното здравеопазване и други модерни решения. „При всички случаи приоритетите трябва да ни помогнат за устойчиво осигуряване на здраве и благополучие за всички“, каза още тя.

Главният секретар на БФС Димитър Маринов подчерта, че има неща в системата, за които организацията настоява от години. „Смятаме, че трябва да се засили процесът на дигитализацията и той да е в услуга на пациентите, лекарите и фармацевтите, като се спазва баланс на заинтересованите страни. В българските аптеки могат да се извършват много повече дейности, които да са в полза на обществото, и държавата разполага с ресурс, който държавата не използва рационално“, каза той.

По думите му могат много неща да се подобрят по отношение на достъпността на лекарствените продукти и фармацевтичните грижи.

Ректорът на Медицинския университет в София акад. Лъчезар Трайков заяви, че най-важното за тях е автономията на медицинските университети. „Предложената държавна комисия за специализантите е неудачна. Ние нямаме нищо против общите критерии, но те трябва да бъдат изготвени от нас. Другата тема, която касае специализациите, са младите кадри. 30 на сто от новозавършилите лекари веднага след като си вземат дипломите напускат страната. Държавата трябва да има предвид, че има изключително дефицитни специалности – педиатрия, инфекциозни болести, вътрешни болести, анестезиология и интензивно лечение, обща и клинична патология. Всички тези специалности в момента са на ръба и държавата трябва да се намеси. И последната тема е продължаващото обучение. Всички сме се фиксирали върху заплащането, но по-важно е гаранцията и предвидимостта на развитието на младите кадри“, каза той.

Председателят на ARPharM Деян Денев заяви, че българската здравна система е понесла сериозен шамар от пандемията. „Олюля се, но остана на крака, благодарение на усилията най-вече на медицинските специалисти. Нека обаче си кажем истината – у нас имаме една от най-високите обща смъртност в света. Дефицитите в системата се видяха ясно покрай пандемията. Системата има нужда от укрепване – на първо място от допълнителни инвестиции, профилактика, ранно откриване, прецизна диагностика, балансиране на кадровата политика, съвременно лечение. Дигитализацията е само инструмент за постигане на по-добри резултати, но тя може да помогне и на политиците да взимат по-добри решения“, каза той.