Сърдечносъдовите заболявания засягат все по-млади хора затова ранната профилактика и активният скрининг на рисковите пациенти е от съществено значение. Това заявиха единодушно проф. д-р Иво Петров, съосновател на „Аджибадем Сити Клиник“ и началник на Клиниката по кардиология и ангиология, и проф. Арман Постаджиян, ръководител на катедра „Обща медицина“ в МУ - София, по време на 13-ия Национален здравен форум NextGen Health, който се проведе в петък.
„Не трябва да чакаме един човек да стане пациент, а трябва максимално рано да бъдат обхванати рисковите популации. Таргетната възраст за първи контроли на липидите е 30 г., като се има предвид, че при генетична предразположеност средната продължителност на живота може да е едва 44 г. България трябва да бъде много по-активна по отношение на скринингови програми, които да могат да обхванат таргетната рискова група, преди появата на риска“, каза проф. Петров.
„Колкото по-рано държавата въведе тези скринингови програми, които ние многократно сме сложили в програмите на националните професионални дружества, толкова по-добре. Това трябва да стане национална политика“, допълни той.
Според проф. Постаджиян, ако при профилактичен преглед се оцени висок риск за сърдечносъдово заболяване, процесът за наблюдение трябва да продължи. „Променените холестеролните нива следват множество други заболявания, те са при над 80% от хипертониците и над 90% от хората с диабет. С едно изследване обаче може да се уточни рисковият фактор при пациентите, след което профилактиката да бъде по-целенасочена към конкретния пациент“, подчерта той.
Проф. Постаджиян допълни, че не само в нашата страна сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за заболеваемост и за смъртност, но у нас проблемът явно не е адресиран достатъчно добре. Кардиолозите бяха категорични, че пакетът с профилактични изследвания за сърдечносъдови заболявания трябва да бъде разширен.
Профилактиката и ранната диагностика бяха акцент и в дискусията за Онкологията. Експертите припомниха анализите, според които всеки пети човек в света ще развие онкологично заболяване през живота си, но до 40-50% от случаите са предотвратими, а при ранно откриване преживяемостта може да бъде 80-90%.
„Когато заболяването би могло в ранната си диагностика да е пред очите ни, а превенцията е повече от ясна, е жалко да диагностицираме пациенти в напреднал стадии при първия преглед. Това е недопустимо“, каза онкохирургът доц. Ива Гаврилова.
Проф. Георги Михайлов, началник „Клиника по хематология“ в Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, заяви, че хората трябва да вярват, че държавата се е обърнала към тях със своите скринингови програми. „Има диагнози като матка, простата, гърда, дебело черво, в които скрининговите програми са изключително сериозни. Страшното в световен мащаб е, че заболеваемостта от някои злокачествени заболявания се увеличава сред все по-млади хора, като рак на дебелото черво се диагностицира сред пациенти под 50-годишна възраст“, каза проф. Михайлов.
Той коментира и на темата за палиативната грижа за пациентите, засегнати от онкологични заболявания, посочвайки, че в Италия вече има възможност да се извърши кръвопреливане в домашни условия, организирана е патронажна грижа на болните, а дейностите са заплащани от държавата. В същото време в България семейство, в което има болен с онкологично заболяване, попада в бездна.
В областта на онкологията има крещяща нужда от допълнителна грижа за болните, каза и Евгения Александрова, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. По думите й е разумно държавата да се намеси, променяйки правилата, като те да бъдат ориентирани повече към нуждите на пациентите.
