108 структури са се включили в изграждането на Българския национален хъб на Мисията срещу рака – пентахеликсен модел ECHoS / БНХМР. Това съобщи членът на управителния на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) доц. Димитър Калев на пресконференция днес по повод годишната асамблея на СОНМ и 17-тата Национална онкологична конференция МОРЕ 2026.
Превенцията, скринингът и грамотността са основните стълбове, които Европейската комисия заложи в Мисията срещу рака, а тези стълбове в България липсват и българската онкология е „колос с глинени нозе“, добави доц. Калев.
Той обаче подчерта, че Националният хъб все още очаква да бъде институционализиран, но все още няма отговор от Министерството на здравеопазването. „Имаме мълчание от страна на институциите в продължение на 204 дни. Крайно неморално е да бъде неглижирана тази тема, която е толкова обществено значима. Очакваме отговори на отвореното си писмо от МОН, МЗ, Министерството на дигиталната трансформация и социалното министерство“, каза и маг.-фарм. Ивайло Петров от СОНМ.
Той обаче подчерта, че докато се чака, изтичат критично важни срокове по ключови инициативи за подобряване на онкологичната превенция, ранното откриване на рака и качеството на грижите, а към момента от страна на МЗ не са заявени необходимите институционална позиция, конкретни ангажименти и последващи действия. „Като общество не можем да си позволим продължаваща липса на институционална активност на фона на трайно влошаващи се здравни показатели в онкологията: за периода 2011-2021 г. смъртността от онкозаболявания в България се увеличава с 2% при мъжете и с 1% при жените, докато в ЕС има спад съответно с 16% и 9% по данни на Евростат“, допълни Петров.
Липсата на раков регистър обаче не позволява да имаме точни данни на национално ниво, както и да се предприемат адекватни политики в областта на превенцията. „Данните, които се въвеждат в Националната здравно-информационна система, не са достатъчни, за да се формират адекватни политики. Новият раков регистър е готов, отговаря на европейските изисквания, но не е пуснат в действие“, каза още Ивайло Петров.
„Част от данните, които има в България, са стари, от 2014 г. Новите данни са събирани чрез алгоритми, на базата на информацията от предходни години. Има различни центрове, които въвеждат данни от собствената си популация от пациенти, които са доста достоверни и с научна стойност, но данни на национално ниво за конкретни пациенти, няма“, допълни онкологът доц. Ася Консулова.
На пресконференцията беше съобщено и че основната тема на форума тази година ще бъде „Поведението при хепатоцелуларен карцином – съвременни стратегии за диагностика, стадиране и терапевтичен подход“, по която ще бъдат представени новите Ръководство за клинично поведение и Учебна книга с обучителни статии.
„Ракът на черния дроб се среща относително рядко - 7 случая на 100 000 души. Тенденцията обаче е да нараства, а само 15-18% от болните преживяват 5 години. Притеснителното е, че ракът най-често възниква вследствие на стеатозата, от която страдат над 30% от световното население“, каза доц. Калев.
„Най-често хепатоцелуларния карцином се открива при пациенти с цироза. Вирусните инфекции – В и С и алкохолните Веднъж установена цироза – проследяване. В България не е организирано, стандартна ехография и съответния туморен маркер на шест месеца“, коментира доц. Александър Кацаров от ВМА.
Проф. Ивелин Такоров от ВМА заяви, че при хепатоцелуларния карцином трансплантацията е установено лечение, но трансплантационната програма страда поради липса на донори и не може да бъде използвана като пълноценно средство за лечение. „За над 20 години откакто се извършват чернодробни трансплантации в България нивото на донорство не се е променило. Ние винаги сме били и оставаме на дъното по отношение на донорските ситуации. Този проблем може да се реши с подобряване на организацията и подобряване на търсенето на донори“, каза той.
На пресконференцията беше коментирана и темата за генетичните маркери, които са изключително важни за таргетното лечение на пациентите. „В България има таргетни терапии и генетични лаборатории, но най-големият проблем е пътят на пациента, който е прекъснат и фрагментиран. Много е важно генетичните изследвания да бъдат придружаваща диагностика за онкологичните заболявания, тъй като това е начинът да бъде приложена най-точната терапия за пациента“, каза специалистът по медицинска генетика и член на БАН доц. Драга Тончева.
По думите й новата амбулаторна процедура 50, която стартира от 1 септември с новия НРД, не решава проблема, тъй като стойността на изследването във всичките му аспекти е много по-висока от 25 евро. „При 10% от онкологичните болести има генетична предразположеност и при тези здрави родственици може да се направи ранна профилактика, за да се стигне до ранна диагностика и навременна терапия, ако се налага“, допълни доц. Тончева.
„Темата за хъба и превенцията са свързани, тъй като най-дълбоко при онкологичните заболявания се откроява темата за превенцията, а целта на хъба е да се повиши информираността за превенцията и ранната профилактиката, тъй като те са в основата на здравеопазването“, каза проф. Мария Димитрова от Фармацевтичния факултет на Медицински университет - София. Тя беше категорична, че на средствата за ранна диагностика и ранен достъп до терапия трябва да се гледа като на инвестиция, а не като разход, тъй като те се връщат многократно в дългосрочен план с увеличаването на живота в добро здраве на пациентите и възможността им те да работят пълноценно.
