108 структури са се включили в изграждането на Българския национален хъб на Мисията срещу рака – пентахеликсен модел ECHoS / БНХМР. Това съобщи членът на управителния на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) доц. Димитър Калев на пресконференция днес по повод годишната асамблея на СОНМ и 17-тата Национална онкологична конференция МОРЕ 2026.
Той обаче подчерта, че Националният хъб все още очаква да бъде институционализиран, но все още няма отговор от Министерството на здравеопазването. „Имаме мълчание от страна на институциите в продължение на 204 дни. Крайно неморално е да бъде неглижирана тази тема, която е толкова обществено значима. Очакваме отговори на отвореното си писмо от МОН, МЗ, Министерството на дигиталната трансформация и социалното министерство“, каза и маг.-фарм. Ивайло Петров от СОНМ.
Той обаче подчерта, че докато се чака, изтичат критично важни срокове по ключови инициативи за подобряване на онкологичната превенция, ранното откриване на рака и качеството на грижите, а към момента от страна на МЗ не са заявени необходимите институционална позиция, конкретни ангажименти и последващи действия. „Като общество не можем да си позволим продължаваща липса на институционална активност на фона на трайно влошаващи се здравни показатели в онкологията: за периода 2011-2021 г. смъртността от онкозаболявания в България се увеличава с 2% при мъжете и с 1% при жените, докато в ЕС има спад съответно с 16% и 9% по данни на Евростат“, допълни Петров.
На пресконференцията беше съобщено и че основната тема на форума тази година ще бъде поведението при хепатоцелуларен карцином - съвременни стратегии за диагностика, стадиране и терапевтичен подход , по която ще бъдат представени новите Ръководство за клинично поведение и Учебна книга с обучителни статии.
„Ракът на черния дроб се среща относително рядко - 7 случая на 100 000 души. Тенденцията обаче е да нараства, а само 15-18% от болните преживяват 5 години. Притеснителното е, че ракът най-често възниква вследствие на стеатозата, от която страда над 30% от световното население“, каза доц. Калев.
„Най-често хепатоцелуларния карцином се открива при пациенти с цироза, за която са причина вирусните инфекции хепатит В и С и алкохолът. Веднъж установена цирозата, е нужно проследяване. В България не е организирано и не се заплаща от държавата, а това проследяване изисква стандартна ехография и съответния туморен маркер на шест месеца“, коментира доц. Александър Кацаров от ВМА.
Проф. Ивелин Такоров от ВМА заяви, че при хепатоцелуларния карцином трансплантацията е установено лечение, но трансплантационната програма страда поради липса на донори и не може да бъде използвана като пълноценно средство за лечение. „За над 20 години, откакто се извършват чернодробни трансплантации в България, нивото на донорство не се е променило. Ние винаги сме били и оставаме на дъното по отношение на донорските ситуации. Този проблем може да се реши с подобряване на организацията и подобряване на търсенето на донори“, каза той.
Очаквайте подробности
