Европейският регион на СЗО е най-бързо затоплящият се регион на земята, като температурите се покачват с около два пъти по-висок от средния за света темп. Екстремните горещини са нарастваща заплаха за общественото здраве и предизвикателство за здравната сигурност, което се очаква да се отразява все по-силно всяка година. Жертвите на това лято все още се броят, но вече данните само от пет държави показват близо 10 000 допълнителни смъртни случая поради жега, отбелязват от Световната здравна организация.
„Близо 10 000 допълнителни смъртни случая, а лятото все още не е свършило“, каза д-р Ханс Анри П. Клуге, регионален директор на СЗО за Европа. „Това не е природно бедствие и се повтаря всяка година, защото твърде много правителства все още третират жегата като метеорологично събитие, а не като извънредна ситуация в здравеопазването. Инструментите за предотвратяване на повечето от тези смъртни случаи съществуват. Насоките са публикувани. Доказателствата са налице. Това, което правителствата ще направят след това, е избор, а това лято показва какво е заложено на карта.“
СЗО/Европа разработи набор от инструменти и съвети за обществено здраве, за да помогне на страните да се подготвят за екстремни горещини и да реагират на тях, включително актуализирани насоки за Плана за действие „Жега-Здраве“, публикувани през юни 2026 г. Насоките предоставят рамка от осем елемента за систематични, основани на доказателства действия за топлинно здраве и са придружени от специфични за сектора кратки инструкции за действие и готова за употреба банка с послания за обществено здраве.
Изграждане на устойчиви здравни заведения
Топлинните вълни могат да доведат до приток на прием в здравни заведения, оказвайки натиск върху тези от тях, които може да са неправилно проектирани да се справят с по-високи температури. Много градски болници са засегнати от ефектите на градските топлинни острови, като застроените райони са значително по-топли от околните. Това може да доведе до прегряване на сградите и да доведе до повреди в електрозахранването, охладителните системи и ИТ услугите. Персоналът, както и пациентите, са уязвими към топлинен стрес, отбелязват още от СЗО.
В Румъния болница „Бухуши“ откри обособено хладно пространство за всеки, страдащ от топлинен удар, осигури хладна вода, обучи медицинския персонал да открива ранните признаци на топлинно изтощение и кандидатства за финансиране за инсталиране на високоефективна охладителна система за цялата сграда.
В целия регион СЗО помага на болниците да се подготвят за горещини чрез своя Индекс за безопасност на болниците – стандартизиран инструмент за оценка, който оценява вероятността дадена болница да остане функционираща по време на извънредни ситуации. Държави, сред които Армения, Грузия, Казахстан, Полша и Украйна, са провели оценки и програми за обучение с подкрепата на СЗО, помагайки на властите да идентифицират приоритетни инвестиции и да засилят готовността.
Как изглежда добрата готовност
Плановете за действие „Жега-Здраве“ обединяват мерки в областта на готовността, комуникацията на риска и реагирането. Планът за неблагоприятно време и здраве на Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство използва цветно кодирана система за предупреждение, разработена съвместно с Метеорологичната служба, която свързва всяко ниво на предупреждение с практически действия за здравните служби, местните власти, обществените групи и обществеността. Когато части от Обединеното кралство достигнаха безпрецедентни температури до 37,7°C през юни 2026 г., бяха издадени червени предупреждения и системата се активира автоматично.
В основата на актуализираните насоки на СЗО е признанието, че хората не са пасивни получатели на предупреждения. С правилната информация и практическа подкрепа те могат да играят активна роля в защитата на собственото си здраве и в подпомагането на околните.
Глобален проблем, изискващ глобален отговор
Засилената топлина в Европа не може да бъде решена само с европейски действия. През юли 2024 г. генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова всички страни да изготвят планове за действие „Жега и здраве“ и за спешно международно сътрудничество по отношение на екстремните горещини, обединявайки 10 организации на ООН, включително СЗО. Действията за климатично здраве и защитата от екологичен риск са основен приоритет на Втората европейска работна програма на СЗО за периода 2026-2030 г.
„Нашият регион е най-бързо затоплящият се регион в световен мащаб“, каза д-р Клуге. „Само през последните четири години жегата е отнела повече от 200 000 живота, докато смъртността, свързана с жегата, се е увеличила с 30% през последните 20 години. Но смъртните случаи от жегата не са неизбежни. Ние знаем как да защитим хората: да предупреждаваме общностите рано, да правим градовете по-хладни, да осигуряваме достъп до вода и сянка, да проверяваме най-застрашените и да подготвяме здравните системи, преди температурите да достигнат пик. Заедно можем да спасим животи.“
