Госпожо Котова, вие сте председател на Националната Асоциация на деца с диабет. Пред какви проблеми се изправят най-често пациентите с диабет тип I в България?
Един от основните проблеми, които имат на този етап както децата, така и възрастните с диабет тип I, са нередовните доставки на инсулин. Това е въпрос, който трябва да се реши веднъж завинаги, за да сме спокойни и ние, и децата ни. Затруднените доставки са много неприятни, защото нито за минута не бива да се забравя, че инсулинът е животът за болните.
Следващ много важен проблем са правата на пациентите с диабет тип I, след като навършат 18 години. Винаги съм казвала, че независимо дали пациентът е на 3 или 30 години, той има един и същи нужди и възрастта не е от ключово значение, когато говорим за диабет. Пълнолетните срещат спънки в достъпа до медицински консумативи, изследвания и т.н.
Инсулиновите помпи са един от начините за контрол на захарта и предотвратяване на хипогликемия. Какъв е достъпът до тях в България?
За момента българският пациент има достъп до инсулиновите помпи, макар и не до последните модели, които са на пазара. И се надявам това да се промени възможно най-скоро. Да осигурим този достъп беше борба, която водихме много дълго време. От години нашата организация търси начин да предостави на пациентите с диабет най-добрите медицински изделия и модерни терапии и ще продължим да го правим.
Какво трябва да се промени по отношение на достъпа до инсулинови помпи у нас? Смятате ли, че българските пациенти трябва да започнат да получават по-модерните видове помпи, които дават по-добър контрол над захарта?
Всеки пациент трябва да има право на избор каква технология за контрол на захарта да използва. За нас е важно здравните институции да облекчат колкото се може повече критериите, по които се отпускат инсулиновите помпи. Трябва всички пациенти да имат пълен достъп до тях, но винаги казвам, че болният освен права, имa и задължения – към себе си, към околните и към държавата. Има пациенти, които напълно занемаряват здравето си и смятат, че някой е длъжен да се грижи за тях. Те разчитат, че държавата ще продължи да им дава безплатен достъп до сензори и помпи. Важно е както да има достъп до най-модерните системи за управление на диабета, така и контрол върху начина, по който болните ги използват.
Работим за това пациентите да могат да ползват най-добрите и модерни устройства. Свидетели сме колко бързо се развива медицината в областта на технологиите. Излизат все по-нови и по-добри сензори и инсулинови помпи, които осигуряват още по-качествен контрол над захарта в организма и пазят болния от това да изпадне в така опасната хипогликемия. Например има система, която проверява нивата на глюкозата на всеки 5 минути, денем и нощем, за да предвиди и предотврати спадовете 30 минути по-рано, преди хората да ги усетят. Доказано е, че всеки нов модел помпа има своето преимущество и качество, и по един или друг начин повлияват положително върху състоянието на пациента. Затова и ще продължим да водим разговори с институциите да осигурят по-модерните и добри устройства за пациентите с диабет тип I.
Какъв е достъпът на пациенти с диабет тип I до инсулиновите помпи в други държави от Европейския съюз? Къде се намира България?
За щастие България не е много далече от това, което се случва в останалите държави -членки. На този етап българските пациенти имат почти всичко, което се предлага в Европа. Добрата новина е, че всички иновации и новости в областта на диабетните сензорите и инсулиновите помпите стигат до нас по един или друг начин. Но все още не всички нови технологии се реимбурсират от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и пациентите, които искат да имат усъвършенстван вид помпи например, трябва да си ги закупят. Вярвам, че НЗОК ще направи промени и скоро, и българските пациенти ще имат достъп до съвременните технологии за контрол на захарта. Има малки неща, които трябва да бъдат изчистени и вярвам, че това ще се случи съвсем скоро.
Какъв е вашият призив към институциите? Съвсем скоро на събитие с хора, страдащи от диабет тип I беше подписана петиция, в която пациентите се обединиха около идеята в разумен срок Националната здравноосигурителна каса да даде възможност за достъп на пациентите до нов, по-висок клас инсулинови помпи от тези, които се осигуряват в момента в извънболничната помощ.
Институциите трябва да се вслушват в това, което ние предлагаме и искаме да обсъдим заедно. Вярвам, че само когато има диалог, когато има разбиране, тогава нещата вървят в правилната посока. Никой от нас не иска и не търси нещо повече от това, което му е необходимо, за да поддържа заболяването си по контрол. Има модерни и високотехнологични продукти, които могат да бъдат предложени на пациентите, защото осигуряват по-добър контрол върху живота с по-малко притеснения за риск от хипоглекимия. Никой не настоява за нещо – било сензор или помпа, просто защото държавата може да му го даде. Пациентите и близките на хора с диабет тип I търсим начин да имаме по-добър и по-лесен достъп до новите медицински изделия, за да може да контролираме по-добре живота си с болестта.
Елисавета Котова е активист за правата на децата и младите хора с диабет. Председател е на Националната асоциация на децата и младите хора с диабет (НАДМХД) и е в основата на диабетното движение у нас. Асоциацията работи за промяна на критериите и стандартите, касаещи живота на диабетиците, за да живеят хората с диабет без усложнения. Част от целите на НАДМХД са да се подобри отношението и нагласите към хората с диабет, а институциите по-отговорни към здравето и живота на всички диабетици.
