Ендометриозата е едно от най-често подценяваните гинекологични заболявания, въпреки че засяга между 2% и 10% от жените в репродуктивна възраст. При около 30–50% от случаите на безплодие причината е именно тя. Заболяването се характеризира с наличие на тъкан, подобна на маточната лигавица, извън матката – най-често по яйчниците, фалопиевите тръби и тазовата кухина, но понякога и върху червата, пикочния мехур или други органи.
„Ендометриозата може да причини сраствания, хронична болка и репродуктивни проблеми,“ обяснява д-р Тоня Станкова, гинеколог в Медицински комплекс „Доверие“. Причините не са напълно изяснени, но се обсъждат ретроградна менструация, генетична предразположеност, имунологични фактори и влияние на околната среда.
Оплакванията при ендометриоза варират от липса на симптоми до изразена менструална болка (дисменорея), болка при полов контакт (диспареуния), хронична тазова болка и проблеми със зачеването. Около една четвърт от жените с това заболяване нямат никакви оплаквания, което прави откриването му още по-трудно.
„Вторичната дисменорея – появата на болки в по-късна възраст при жена, която преди не е имала такива, е сигнал за допълнителни изследвания. Ендометриозата е една от възможните причини, но не е единствената, затова е важно да се потърси гинеколог,“ подчертава д-р Станкова.
Диагностиката започва с подробен разговор за симптомите и тяхната история, последван от образни изследвания – най-често трансвагинален ултразвук и/или ядрено-магнитен резонанс. Те са особено полезни за откриване на ендометриозни кисти (ендометриоми) и по-дълбоки огнища. При по-сложни или неясни случаи, както и при липса на ефект от лечение, се прилага лапароскопия – минимално инвазивна операция, която позволява едновременно оглед, вземане на тъкан за хистологично изследване и при нужда – отстраняване на огнищата.
Ендометриозата е сред основните фактори за стерилитет. Лезиите в яйчниците могат да намалят яйчниковия резерв, а срастванията в малкия таз затрудняват оплождането и намаляват ефективността на асистираните репродуктивни техники.
„Целта по време на операцията е да премахнем засегнатата тъкан и да запазим максимално тъканта на яйчника, която произвежда яйцеклетки, за да съхраним шанса за бременност,“ допълва д-р Станкова.
Лечението се определя според тежестта на заболяването, симптомите и репродуктивните планове на пациентката. Прилагат се обезболяващи (нестероидни противовъзпалителни средства), хормонални терапии (комбинирани контрацептиви, прогестини, GnRH агонисти/антагонисти), хирургична намеса, асистирана репродукция – IUI при леки форми и IVF при по-тежки случаи.
Серумни маркери като CA-125 могат да подпомогнат диагностиката, но не са достатъчно точни за самостоятелна употреба.
„Предпочитаме лапароскопски или роботизирани операции – пациентките обикновено са млади, а този подход щади тъканите и позволява по-бързо възстановяване,“ казва д-р Станкова.
Роботизираната хирургия, която осигурява триизмерна HD визуализация и изключителна прецизност на движенията, е особено полезна при огнища в труднодостъпни зони и при дълбока инфилтрация, тъй като минимизира риска от увреждане на важни структури. Интервенцията се извършва през няколко малки разреза, с минимална кръвозагуба и кратък възстановителен период – обикновено 1–2 седмици.
Превенция на ендометриозата в строгия смисъл не съществува, но ранната диагноза е ключова. „Най-важното е жените да не свикват с болката – тя не е „част от живота“. При промяна в менструалния цикъл или поява на нова, силна болка трябва да се потърси лекар навреме,“ съветва д-р Станкова.
Редовните профилактични прегледи и съвременните хирургични техники дават възможност за по-щадящо лечение, запазване на репродуктивния потенциал и по-добро качество на живот.
