Епидемията от смъртоносния вирус ебола в Централна Африка се разраства, като според международни експерти основна причина за влошаването на ситуацията са значителните съкращения на американската и западната финансова подкрепа.
Това се случва година след като Съединените щати драстично намалиха програмите си за международна помощ, съобщи "Си Ен Би Си" (CNBC), цитирана от Bulgaria ON AIR.
През май властите в Демократична република Конго и Уганда обявиха огнища на заболяването, след като лабораторни изследвания потвърдиха разпространението на вируса Бундибугио – един от щамовете, причиняващи болестта ебола.
Вирусът се предава чрез контакт със заразени телесни течности, диви животни, както и чрез замърсени предмети или заразено месо.
Макар заболяването да е сравнително рядко, то е изключително опасно, като средната смъртност достига около 50%.
Настоящата епидемия е 17-ата регистрирана в Демократична република Конго. До момента са потвърдени над 1400 случая, което я превръща в третото най-голямо огнище на ебола в историята на страната според данни на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC).
Към момента няма потвърдени случаи на заболяването в САЩ, но Франция вече съобщи за един лабораторно потвърден случай. Последните данни на CDC показват, че вследствие на вируса са починали 440 души.
Още в началото на разпространението Международният спасителен комитет (International Rescue Committee – IRC) – една от водещите хуманитарни организации в света, предупреди, че без спешна международна намеса настоящото огнище може да се превърне в най-смъртоносното досега.
„Предупредителните сигнали светят в червено“, заяви вицепрезидентът по извънредните ситуации в организацията Боб Китчън.
По думите му Демократична република Конго посреща настоящата епидемия в много по-нестабилно състояние и с по-слаба готовност в сравнение с периода 2018–2020 г., когато друга епидемия от ебола отне живота на повече от 2000 души.
„Ескалиращите конфликти и съкращенията във финансирането на международната помощ разрушиха защитните механизми точно в най-неподходящия момент. Рисковете нарастват, а ресурсите намаляват – това е суровата реалност, пред която е изправена световната хуманитарна система“, подчерта Китчън.
През юли миналата година Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) официално прекрати дейността си, след като по-голямата част от програмите ѝ бяха закрити, а ограничен брой функции преминаха към Държавния департамент на САЩ.
Решението предизвика сериозна критика от страна на бившите американски президенти Барак Обама и Джордж У. Буш, както и от филантропа и основател на „Майкрософт“ Бил Гейтс, които предупредиха за негативните последици върху глобалните здравни и хуманитарни инициативи.
Според експерти намаляването на международната подкрепа е отслабило възможностите на засегнатите държави да реагират ефективно на новите огнища на опасни инфекциозни заболявания.
Закриването на USAID беше част от мащабните мерки за ограничаване на федералните разходи, реализирани чрез Департамента за правителствена ефективност (DOGE) – временна структура, създадена от президента Доналд Тръмп след завръщането му в Белия дом.
В първите месеци дейността на DOGE беше ръководена от предприемача Илън Мъск.
Наскоро той защити решението за съкращаване на програмите на USAID, след като се появиха обвинения, че намаляването на американската международна помощ е допринесло за увеличаване на детската смъртност и за отслабване на здравните системи в редица развиващи се държави.
Експертите предупреждават, че ако международната общност не възстанови финансирането и не предприеме координирани действия, съществува реален риск настоящата епидемия от ебола да продължи да се разраства и да доведе до още повече жертви.
Снимка: Pixabay
