Съветът „Партньорство за здраве“ да се закрие. Това предлага Здравното министерство с проект на постановление на Министерския съвет (МС), публикуван на уебстраницата на ведомството за обществено обсъждане.
Няколко са причините, поради които МЗ прави това предложение, като основната сред тях е, че Съветът не извършва дейност повече от 8 години.
Според нормативната уредба, редовни заседания на Съвета би трябвало да се провеждат най-малко веднъж на три месеца по предварително одобрен план. От създаването на Съвета обаче са проведени едва 6 заседания, като в Министерството на здравеопазването няма информация за извършена дейност след 2017 г., отбелязва министър Ивкова в доклада си към проекта. Предвид това, основен мотив за иницииране на закриването на Съвета е фактът, че този орган не извършва дейност повече от 8 години, отбелязва тя.
Като друг мотив в доклада се посочва още един неработещ орган:
„Друг съществен мотив е, че е предвидено в състава на Съвета да има представител на Европейското партньорство за подобряване на достъпа на пациентите до здравеопазване. Европейското партньорство е замислено като мрежа, ръководена от пациентите, която да обединява неправителствения сектор (пациентите, медицинската общност, индустрията) и т.нар. „създатели на политики“ (членове на ЕП, Европейска комисията, държавите членки на ЕС), за да се гарантира, че равният достъп до качествено здравеопазване е приоритет и на институциите на ЕС. Очакванията са били Европейското партньорство да разработи инструмент за текущо наблюдение и измерване на равнопоставеността на достъпа в държавите членки. Към момента обаче няма данни Европейското партньорство за подобряване на достъпа на пациентите до здравеопазване да има дейност“, пише Ивкова.
И накрая, третата причина, посочена от министърката като аргумент за закриване на Съвета, е длъжностният му състав, който според нея го прави неефективен.
С постановлението на МС за председател е определен министърът на здравеопазването, а за членове – заместник-министри на здравеопазването, на финансите, на труда и социалната политика, на образованието и науката и на младежта и спорта; ръководителите на НЗОК, ИАМН, ИАЛ, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и Българския Червен кръст; представители на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и на Българския фармацевтичен съюз, на сдружения с нестопанска цел в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия, на представителните организации за защита на правата на пациентите и на Европейското партньорство за подобряване на достъпа на пациентите до здравеопазване.
„Широката представителност на Съвета го прави неефективен, тъй като не съществуват въпроси, по които всички участници в него да са компетентни и да имат отношение към тяхното решаване. От друга страна, наличието на достатъчно алтернативни и тясно профилирани органи в сектора, които изпълняват дейности, сходни с дейността на Съвета, осигурява условия за добро взаимодействието между институциите, органите на местното самоуправление и неправителствените организации, както и за обществения контрол по планирането, изпълнението и ефективността при разходването на публични средства за здраве. Такива консултативни органи са Висшият медицински съвет, Висшият съвет по фармация, Общественият съвет за правата на пациента, Националният съвет по психично здраве, Общественият съвет за изграждане на Национална детска болница, Експертният съвет по СПИН, Експертният съвет по туберкулоза, Експертният съвет по лечение на зависимости, експертните съвети по медицински специалности към министъра на здравеопазването и др.“, се посочва още в доклада на Катя Ивкова.
Пълния доклад на здравния министър вижте тук.
