Зависимостта рядко започва с първия залог. Тя се формира много преди човек да осъзнае, че е изгубил свободата да избира.
В момента, в който играта престане да бъде забавление и започне да се превръща в начин за справяне със стреса, самотата, тревожността или усещането за неуспех, рискът от зависимост вече съществува. Постепенно играта престава да бъде избор и започва да променя начина, по който човек мисли, преживява себе си и отношенията си с другите.
Днес хазартът е по-достъпен от всякога, а възрастта на първия досег с него продължава да намалява. Това поставя нови предизвикателства както пред специалистите, така и пред родителите, училищата и обществото. По данни на Световната здравна организация милиони хора по света са засегнати от проблемно хазартно поведение, а последствията далеч надхвърлят финансовите загуби – те засягат психичното здраве, вътрешната стабилност на личността, семейните отношения, професионалната реализация и социалното функциониране като цяло.
Къде започва зависимостта? Какви са първите сигнали, които най-често остават незабелязани? Защо човек продължава да играе, дори когато вече губи толкова много? И защо навременната психологична помощ може да промени хода на тази зависимост?
По тези въпроси разговаряме със Здравка Анина, психолог в Центъра за психологична помощ към УМБАЛ „Лозенец“.
Г-жо Анина, повечето хора свързват хазартната зависимост с игралната зала. Всъщност оттам ли започва тя?
Не. Игралната зала е мястото, на което зависимостта става видима. В психичен план тя започва много по-рано – с вътрешния смисъл, който човек започва да придава на играта.
Първоначално хазартът носи усещане за вълнение, контрол или фантазия за бързо решение на трудностите. Играта започва да се използва като външен регулатор на вътрешни състояния – напрежение, празнота, тревожност или житейски трудности.
Постепенно тя се превръща в несъзнаван начин за справяне с емоции, които човек трудно издържа вътре в себе си. Именно тази промяна, при която играта се превръща в механизъм за справяне, е същинското начало на зависимостта.
Защо именно хазартът успява да промени толкова силно човешкото поведение?
Защото активира много дълбоки психични механизми, свързани с нуждата от контрол и регулация на афекта.
Хазартът създава илюзия за влияние върху случайността. В психодинамичен смисъл това често е опит да се овладее вътрешната несигурност чрез външен акт – „ако направя правилния залог, ще поправя напрежението вътре в мен“.
Непредсказуемата награда усилва този процес, защото поддържа надеждата жива. Но с времето човек вече не търси само печалбата. Той започва да търси самото преживяване на напрежение, очакване и кратко облекчение – един цикъл на афективна саморегулация, който постепенно измества всички останали начини за справяне.
Световните данни показват ли, че говорим за нарастващ проблем?
Да. Международните проучвания показват, че милиони хора по света развиват проблемно хазартно поведение, а засегнатите всъщност са много повече, защото последствията неизбежно се пренасят върху семейството, партньорите и децата.
Развитието на онлайн платформите направи достъпа до хазарта практически непрекъснат – вече не е необходимо човек да влиза в игрална зала, за да играе. По този начин не просто се увеличава честотата на играта, а липсата на реално пространство между импулса да играеш и самото действие прави саморегулацията по-трудна и засилва импулсивното поведение.
Все по-често се говори за подрастващите. Защо именно те са толкова уязвими?
Юношеството е период на интензивно психично преструктуриране. Личността все още изгражда своите вътрешни опори – саморегулация, идентичност и способност за отлагане на удовлетворението.
Тук виждаме засилена нужда от силни преживявания, принадлежност и отричане на ограниченията. Импулсът при юношите е по-силен от вътрешния контрол, който все още не е стабилизиран, и в този смисъл опасността от развитие на зависимост е по-голяма.
Когато към това се добави дигиталната среда, която предлага незабавно удовлетворение, границата между желание и действие още повече се размива. Хазартоподобните стимули в игрите, социалните мрежи и онлайн съдържанието започват да функционират като заместители на вътрешната регулация.
Има ли ранни сигнали, които родителите не бива да подценяват?
Да, и те невинаги са свързани с парите. Промяната често започва с поведението – изолация, раздразнителност, необяснима нужда от средства, прикриване на онлайн активност, внезапни промени в настроението, загуба на интерес към досегашни занимания или промяна в отношението към другите.
За съжаление, родителите често не успяват да разпознаят ранните сигнали, защото те се припокриват с особеностите на възрастовата криза.
Как се развива зависимостта при възрастните?
Обикновено започва с преживяване на играта като облекчение или обещание за изход.
Често виждаме повторение на модел, при който човек се опитва да компенсира чувство на липса, неуспех или вътрешна празнота чрез външен акт. Когато това не успее, се активира порочен кръг: напрежение – игра – кратко облекчение – вина – ново напрежение.
С времето се засилват отричането и рационализацията чрез обяснения, че следващият път ще бъде различен. Така реалността постепенно се изкривява.
В по-късните етапи зависимостта вече структурира ежедневието – отношенията се разпадат, появява се социално отдръпване, а вътрешният свят се стеснява около играта. Наблюдават се финансови затруднения, нарушени семейни отношения, социална изолация и сериозен психичен дистрес. Най-опасното е, че човек често продължава да вярва, че още един залог ще промени всичко.
Как зависимостта променя начина на мислене?
По-правилно е да кажем, че зависимостта променя начина на преживяване на реалността. Засилва се т.нар. магическо мислене – усещането, че вътрешните желания могат да променят външната реалност. Човек започва да преживява случайността като „лично насочена“ – сякаш загубата или печалбата са свързани с него по специален начин.
Появява се и феноменът на „почти успеха“, който поддържа надеждата и не позволява преживяването на реалната загуба. Това прави отказа от играта изключително труден.
Кога вече говорим за заболяване, а не просто за лош навик?
Когато човек постепенно изгуби свободата да избира. Когато играта започне да определя решенията му, ежедневието, финансовото му поведение и отношенията с близките. Тогава вече не става дума за липса на воля, а за зависимост, която има своите психологични и невробиологични механизми.
Защо много хора търсят помощ толкова късно?
Защото действат онези механизми на мислене и усещане за контрол, за които споменах по-горе. Освен това хазартната зависимост често е съпроводена със срам и страх от осъждане. Много хора вярват, че могат сами да овладеят проблема, а междувременно зависимостта напредва. Колкото по-рано бъде потърсена професионална помощ, толкова по-големи са възможностите за успешно възстановяване.
Каква е ролята на психолога?
Изисква се задълбочена работа с психотерапевт. Тя не е само поведенческа, а структурна – насочена е към това човек да развие по-зрели начини за регулация на емоциите, по-стабилна самооценка и по-реалистичен вътрешен диалог. Целта е да се помогне на човека да разбере механизмите, които поддържат зависимостта, да възстанови контрола върху собствените си решения и постепенно да изгради нови стратегии за справяне със стреса и житейските предизвикателства.
Ако трябва с едно послание да се обърнете към хората, които днес разпознават себе си в този разговор, какво бихте им казали?
Да не чакат подходящ момент, за да потърсят помощ. При зависимостите той почти никога не идва сам. Потърсената навреме помощ не е признак на слабост, а първата стъпка към възстановяването. Колкото по-рано започне този процес, толкова по-голям е шансът човек да си върне не само контрола, но и живота, който зависимостта постепенно е започнала да му отнема. Най-трудното при зависимостите е отлагането на промяната с мисълта: „Ще се справя сам по-късно.“ Това е израз на надежда за вътрешен контрол, който вече е отслабен.
