Министърът на здравеопазването трябва да утвърди медицински стандарт „Съдебна медицина“ във възможно най-кратък срок, но не по-кратък от 14 дни. Това реши парламентарната здравна комисия по време на вчерашното си извънредно заседание по повод шокиращия случай в Стара Загора, при който 18-годишната Дебора Михайлова беше нарязана с макетен нож, бе счупен носът ѝ и остригана – косата ѝ, но на втора инстанция съдът пусна безспорно установения й насилник, който в този момент е в пробация за побой, на свобода без никаква санкция. В резултат на общественото недоволство беше поискана оставката на зам.-окръжния прокурор, а директорът на УМБАЛ-Стара Загора проф. Йовчо Йовчев прекрати трудовия договор на съдебния лекар, издал епикризата с нараняванията на Дебора със заключение „лека телесна повреда“.
Според адвоката по медицинско право Мария Петрова, която изрази необходимостта от медицински стандарт по Съдебна медицина пред парламентарната комисия, за да има стандарт, трябва да има промяна в Закона за лечебните заведения, защото той обвързва лечебните заведения и медицинските специалисти. „Стандартът по съдебна медицина е нужен, защото тази медицинска дейност няма регулация, лекарите, които се обучават за нея, са лекари клиницисти, но законът не e ясно къде ги поставя. Липсата на стандарт за тяхната работа води до два колосални недостатъка – нямат правна рамка за работата си и търпят критика от всеки, който не я разбира, и вторият – не е ясно кой, как и при какви условия упражнява контрол върху тяхната дейност“, каза адв. Петрова.
Здравният министър проф. Христо Хинков заяви, че
проектът за медицинския стандарт по Съдебна медицина е готов
Той ще бъде разгледан днес на заседание на ръководството на Министерството на здравеопазването и предстои общественото му обсъждане.
„Стандартът определя минималните задължителни изисквания към структурите, осъществяващи дейността, а основната цел на специалността е да се подпомагат органите на правораздаването и да съдейства за спазване на законността. Стандартът е професионален протокол за работата на специалистите, за да може да работят по-спокойно и сигурно“, проф. Хинков.
По думите му за случая с пострадалото момиче в Стара Загора е необходима комплексна оценка за извършването на деянието и съдът е този, който взема под внимание всички обстоятелства по дадено престъпление. „Съдебната медицина е интердисциплинарна, не е чисто медицинска практика, а и съдебна. Съдебните медици са в изключително деликатна ситуация от години и едва ли стандартът ще облекчи работата им“, каза още той.
Министър Хинков подчерта, че в момента има 47 действащи стандарта, но създаването на един стандарт не е лесна работа, защото трудно се стига до консенсус сред специалистите. „Има разнобой между тях за това как трябва да изпълняват служебните си задължения, а и освен това специалностите непрекъснато се развиват“, допълни той.
Според главния координатор на Експертния съвет по Съдебна медицина доц. Александър Апостолов медицинският стандарт ще въведе определени методи и техника, които струват много пари. „За да съществува специалността, те трябва да бъдат вложени. Трябва да бъдат вложени и средства в квалификацията на лекарите“, каза доц. Апостолов.
„Наш дълг е да направим този стандарт заедно. Трябва да дадем отговор на обществото защо се стигна дотук, лекарите в Стара Загора свършили ли са си работата, съдебният лекар дали си е свършил работата леге артис, но това ще го каже вероятно назначената петорна медицинска експертиза. Ако искаме медицината да бъде поставена на нейното заслужено място, трябва да дадем увереност на хората, че сме си свършили работата“, каза председателят на комисията проф. Костадин Ангелов.
Депутатът от ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев заяви, че
трябва да се направи стандарт за изготвянето на стандарти,
за да няма разлики в стандартите по различни медицински специалности.
Според доц. Васил Пандов от ПП-ДБ законодателната дейност не трябва да е на принципа да догонва събитията. „Въпросът, който си задаваме, е дали има пропуск в дейността на изпълнителната и законодателната власт“, допълни доц. Пандов. Той припомни, че Наказателният кодекс дава ясни критерии за лека, средна и тежка телесна повреда, а медицинският стандарт не може да дописва Наказателния кодекс, но може да даде методологията, по която вещото лице – специалистът по съдебна медицина, трябва да изготви своята медицинска експертиза.
„Специалностите по съдебна медицина и патолого-анатомия са важни и много отговорни и ние сме длъжници по отношение на уредбата за специализациите на младите лекари. Нужно е да се направи анализ на човешкия ресурс в системата, както и да се дефинира ясно правната рамка на стандарта по съдебна медицина, за да няма възможност за тълкуване“, каза депутатът от ДПС доц. Джевдет Чакъров.
Зам.-министърът на здравеопазването проф. Гетов допълни, че са обявени осем места по държавна поръчка по специалността „Обща и клинична патология“ към всички медицински университети в страната и едно място по специалността „Съдебна медицина и деонтология“ към Медицинския университет във Варна. „Над 300 места бяха обявени тази година за специализация и има голям интерес към някои от специалностите“, каза още той.
