Здравната комисия ще посредничи между ръководството на НЗОК и съсловните организации (Обновено)

След бурни дебати парламентарната здравна комисия прие с 10 „за“ и 9 „въздържали се“ Законопроекта за удължаване срока на действие на държавния бюджет, бюджета на НЗОК и този на ДОО за 2022 г.

Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев изрази подкрепа за предложения проект и увери, че няма да има проблем за извършване на плащанията до приемането на новия бюджет.

Зам.-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Здравната каса д-р Александър Златанов заяви, че МЗ няма бележки по законопроекта, но предлага да се даде възможност на НЗОК, БЛС и съответно БЗС да подписват рамкови договори и след приемане на бюджет. „Предлагаме фондът и съсловните организации да не бъдат ограничени с посочения срок за приемане на националните рамкови договори (до края на 2022 г.), включително относно обемите и цените на медицинските дейности, които следва да бъдат съобразени с бюджета на НЗОК за 2023 г. Приемането на този бюджет предстои с приемането на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.“, каза д-р Златанов.

Категорично несъгласие с възможността Национални рамкови договори да бъдат подписвани след приемането на бюджета за 2023 г., изрази председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.

„Националният рамков договор включва договарянето на цени и обеми на медицинските дейности, между БЛС и НЗОК, за което задължителна предпоставка е приемането на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. Приемането на новия бюджет обаче, не е предпоставка за приемане на Националният рамков договор в неговата текстова част, която не включва разчетите за цени и обеми на медицински дейности. Колегите от цялата страна очакват редица техни проблеми да бъдат решени с новия тригодишен Рамков договор. В противен случай, ако не се приеме редовен бюджет, НРД ще бъде превърнат във формален акт“, каза той.

Д-р Маджаров подчерта, че всяка година се подписват анекси за обеми и цени и затова няма проблем текстовата част да бъде подписана отделно.

От Българския зъболекарски съюз пък подкрепиха предложението на д-р Златанов и апелираха депутатите да го припознаят и внесат в парламента между първо и второ четене.

Срещу законопроекта се обявиха от Българския фармацевтичен съюз. Според тях липсата на закон за бюджета на НЗОК за 2023г. прави невъзможно преодоляване на натрупаните проблеми в лекарствоснабдяването в страната в условията на тежка финансова обстановка, свързана с ръст на цените и инфлация, трудности във веригите на доставките и недоволство на пациентите.  

От ГЕРБ обявиха, че е необходимо да има нов бюджет едва когато бъде избрано редовно правителство и има тригодишна прогноза. Според „Продължаваме промяната“ обаче смятам, че заради инфлацията е необходимо да има нов бюджет, който няма проблем да бъде изготвен и от служебното правителство. Доц. Пандов подчерта, че бюджетът може да бъде изготвен и с помощта на представители на парламентарните групи, за да се гарантира, че ако има промени, те ще са минимални.  

Комисията прие да има и извънредно заседание следващата седмица, на което да бъдат изслушани управителят на НЗОК и ръководствата на БЛС, БЗС, БФС и четирите болнични асоциации във връзка с преговорния процес между Здравната каса и съсловните организации и разпределението на излишъка по бюджета за 2022 г. Комисията обаче ще изпълнява ролята на медиатор, без да се намесва, подчерта председателят й доц. Антон Тонев.