Здравни мениджъри: Немислимо е да има санкции за болници, неосигурили заплати според нивата, заложени в КТД

Здравната каса да не заплаща извършената дейност на болници, които не са осигурили за персонала си минималните основни заплати, заложени в колективния трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“, а така също и да има финансова санкция за лечебните заведения, които не изпълнят изискването в 6-месечния гратисен период. Тези предложения, заложени в проекта за Национален рамков договор (НРД), очаквано предизвикаха реакции в медицинското съсловие, сдружения и организации на лечебни заведения.

Ето мненията на някои от тях.

„Незаплащането на извършена дейност не би могло да бъде обосновано по никакъв правен начин“, каза пред БНР адв. Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация (ББА).  

„Санкцията за болниците на мен ми изглежда като бомба със закъснител“, 

допълни тя.

По думите й шестмесечният гратисен период, в който болниците няма да бъдат наказвани за неизпълнение на заложените минимални нива на заплащане на персонала, също няма да промени техните възможности.

Според нея бюджетът за болнична помощ не търпи съществена промяна.

„Доколко болниците – членове на тази асоциация ще бъдат засегнати, никой не знае към момента, тъй като никой не може да каже какви ще са приходите им през следващите месеци. Колкото до другото намерение на Надзорния съвет на Здравната каса – да се заложи механизъм за намаляване на разликите в заплащането между отделните категории персонал и между специалистите от една и съща категория – има специалисти, които със своя успех са постигнали възнаграждения, които по тази методика трябва да бъдат намалени“, посочи председателката на ББА.

„Неизпълнението на ангажимента за осигуряване на заплатите на медиците в съответствие с нивата в КТД за отрасъл „Здравеопазване“ ще доведе до прекратяване на договора на лечебното заведение със Здравната каса. Имаме огромно желание в здравеопазването да се получават едни добри заплати, които да съответстват на всеотдайността на служителите.

Проблемът е, че болничната дейност у нас е прекалено регулирана“.

Това бе позицията на Лалка Коева от Националното сдружение на частните болници (НСЧБ), изразена пред Нова телевизия.

„Първо от медицинските стандарти, където се казва, че в едно отделение трябва да работят минимум 6,8,12 лекари. В следващия момент клиничните пътеки залагат един минимален престой на болния. Тоест, ако вие се чувствате добре на третия ден, трябва да останете до шестия, защото така е заложено. Това ограничава броя на пациентите, които може да се лекуват. Последната регулация са лимитите. Дори да се увеличат пътеките, за което се борим, да се покрие поне инфлацията, която е в момента, това пак не води до решение на проблема”, каза Лалка Коева.

По думите й гратисният период от 6 месеца не решава проблемите.

„Има няколко стъпки, които трябва да се направят. Те са свързани с регулативните промени, които трябва да се направят в здравеопазването – лимити, регулативни стандарти. Успокояването на системата е нужно за всички“, подчерта тя. 

Възможната санкция – глоба за болниците, неизпълнили изискването за минималните възнаграждения, силно притеснява общинските болници. Това мнение сподели пред БНР д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници (СОББ). 

„На този, който няма пари, още повече пари ще му вземаш. Той по този начин ще се научи още повече да няма. Ще доведе до това, което реално се цели – някои играчи да си отидат от играта. Визирам нашите болници“, каза той.

„Заложената в проекта на НРД методика е практически неработеща. Целта на тази методика е да се осигури персонал за болниците в трудно достъпни и отдалечени места, обаче само няколко болници отговарят на изискванията, за да получат средства по нея в рамките на ресурса от 2 млн. лв. за септември, октомври и ноември тази година и за тях тези пари ще стигнат. Но за всички останали – над 60 на брой, които ще останем, невъзползвайки се от тази методика, ние трябва да осигурим пари за персонала.

Клиничните пътеки са променени не символично, а подигравателно символично,

коментира председателят на сдружението на общинските болници.

Д-р Тотев изрази мнение, че като мениджър може да се справи с изискването да осигури минималните заплати по колективния трудов договор – 2000 лева за лекар, 1500 лева за медицинска сестра, 910 лева за санитар. „Но ще постигна онази уравниловка, която дори по времето на социализма я нямаше“, добави той.

И сега в НРД е заложено, че не може да има разлика повече от 10 пъти между минималната и най-висота заплата, отбеляза д-р Неделчо Тотев, като допълни, че такива разлики – 1 към 10, при тях няма.

Бившият здравен министър д-р Мирослав Ненков изрази пред Нова телевизия мнение, че както и да се развие ситуацията с НРД, пациентите няма да останат без здравна помощ.

„Чисто политически не вярвам пациентите да останат без здравна помощ. Има много болници, които функционират документално, така че дори да бъдат закрити, нищо няма да се случи. Общинските малки лечебни заведения служат само за политически цели на локалните лидери, те не служат за получаване на медицински продукт“, каза той.

Д-р Ненков припомни, че основният приход на болниците са клиничните пътеки, от тези приходи се плащат заплати, ток, вода, които нарастват, също така и лекарства.

„И тогава възниква въпросът как се изразходват средствата в здравеопазването. Няма логика водещ лекар в болница да взима 2200 лв., а директорът – 25 000 лв., някъде и повече. Освен това, като се разпределят средствата надолу по отделения, първо някои вземат повече за себе си, после – каквото остане за другите. Това е въпрос на манталитет. Това насилие върху болниците да вдигнат заплатите е чисто политически акт“, категоричен бе той.

„У нас няма нито една частна болница, която да има дълг. Всички държавни обаче са с дългове”, 

посочи още д-р Ненков. „Как се справят те с клиничните пътеки, как се управляват и нямат дългове? Значи е въпрос на управление. А държавните влизат в дългове. Освен това е въпрос на влияние да се работи по определени скъпи клинични пътеки, които реално струват по-малко. Има доплащане, но то задържа качествените лекари“, коментира още той.

В разговора се включи и проф. Красимир Иванов от Асоциацията на университетските болници. Той подчерта, че проблемът със заплатите в болничния сектор има правен и финансов аспект, но най-важното е да се увеличат приходите на болниците.