Здравните проблеми и решения – какво виждат политиците?

Намаляване на хоспитализациите, реформа в извънболничната и болничната помощ, преразпределение на финансирането, фокус върху кадрите, регионални стимули, промяна в лекарствената политика, хармонизирани правила за работа в сектора – това бяха част от акцентите, представени от три политически сили на дебата „Здравеопазването на бъдещето“, организиран от „Капитал“.

Визията си за сектора представиха доц. Антон Тонев от „Продължаваме промяната“, проф. Георги Михайлов от БСП и д-р Александър Симидчиев от „Демократична България“. Очакваше се вижданията на ГЕРБ да представи проф. Асен Балтов, а тези на ДПС - д-р Хасан Адемов, но те не се явиха на дебата.

Финансиране

Проблемът с финансирането на здравния сектор бе засегнат в презентациите и на тримата политически представители. Доц. Тонев отбеляза, че пациентите, преди да потърсят медицинска услуга, независимо от какъв характер е тя, „първо проверяват какво имат в портфейла си, и при невъзможност отлагат“. Той се спря на всеизвестния факт, че у нас съфинансирането от джоба на пациента е в много голям процент, макар да отбеляза, че общите разходи за здравеопазване вървят в посока средното за ЕС от 9,9% от БВП.

Проф. Михайлов на свой ред заяви категорично, че БСП е против каквото и да било доплащане от страна на пациента. Според него финансирането на системата е сбъркано, а като пример за това той посочи: „Преди 15 години – задължения на системата – 80 млн. лв., сега – 825 млн. лв., т.е. финансовата основа на системата е сбъркана“. Той посочи, че остойностяването на труда на медиците трябва да се направи в рамките на 12 месеца от постоянно правителство, а след това да се постави въпросът за реперите на финансиране на системата и колко ще бъдат те.

Д-р Симидчиев пък посочи, че процентът от БВП, който се отделя за здравеопазване в различните държави, не дава представа за реалното количество средства. „Нашето БВП е 8800 евро на година – толкова отделят други държави в Европа само за здравеопазване в Европа“, подчерта той.

Кадри

Разбира се, недостигът на медици бе засегнат от всички участници в техните изказвания. Доц. Тонев акцентира върху недостига на медици в извънболничната помощ и проблема с медсестрите, като посочи нуждата от стимули за развитието и задържането им. Проф. Михайлов пък заяви, че е нужна централизирана система за специализации, подобна на тази във Франция, която да се контролира от държавата. „Изпращане на кадри в света, но с договорно начало в България, те ще станат брилянтни специалисти, но ще се върнат тук и ще помогнат на страната“, обясни той.

Според д-р Симидчиев пък в случая са важни стимулите. „Има два вида стимули – пръчката и моркова, и разликата е огромна, защото ако удариш едно магаре с пръчка, то веднага ще тръгне, въпросът е обаче накъде. С пръчка не можем да определим накъде, с морков обаче можем“, коментира той.

Акценти

Всеки от тримата политически представители постави свои акценти върху определени проблеми и възможни решения за сектора. И тримата обаче бяха категорични в едно - продължаващото медицинско образование трябва да е задължително и да не се дава възможност на медиците да практикуват, ако не са изкарали периодичните допълнителни задължителни обучения.

Доц. Тонев се спря на нуждата от намаляване на хоспитализациите, като представи добре известната у нас „обърната пирамида“, при която най-голямата тежест в системата пада върху болничната помощ. Той посочи, че за един здравен продукт у нас се заплаща пет пъти – веднъж при общопрактикуващия лекар, който по думите му няма стимул да спре пациента там, втори път – при специалиста от извънболничната помощ, за когото важи същото, трети път – в болница, след това – от НОИ за болнични, и накрая – под формата на липсващи човекодни в икономиката, което води до намаляване на БВП.

Доц. Тонев посочи, че е необходимо да се върви към намаляване на хоспитализациите и извеждане на редица дейности в извънболничната помощ, както и към реорганизация при джипитата и специалистите. Според него са необходими стимули за младите лекари, довършване на електронизацията в сектора, както и постепенно въвеждане на ДСГ.

Освен засегнатите от всички проблеми, проф. Михайлов се спря на лекарствената политика и на майчиното и детско здравеопазване. „Над 10 000 селища в България са без аптечни пунктове. Реимбурсната листа за децата и пенсионерите е много къса. Проблемите с редките болести не са решени също. Тези проблеми са изключително сериозни, достъпът до иновативни медикаменти в България не е до 2 години като в другите страни в Европа, а минава 3 и повече години и създава условия за медицинска емиграция“, отбеляза той по отношение на лекарствата.

Във връзка с майчиното и детското здравеопазване пък политикът припомни, че „детската болница е дъвка в устата на политици“, но нищо не е направено за нея до момента. „Скандално е за България, че в 21 век няма детска болница“, заяви той.

Д-р Симидчиев пък акцентира върху идеята за опазване на здравето, като даде изненадващ пример не със здравна система, а с индустрия. „За мен една от най-успешните индустрии, които цели опазване на живота, е авиацията. Летим на 10 000 м. в една машина, съставена от десетки хиляди части, всяка една от които може да фалира, и управлявана от обикновени хора, макар и обучени, и е много по-безопасно от който и да е друг транспорт. Тази индустрия пази живот“, коментира той.

По думите му там се правят неща, които, ако се въведат в здравеопазването, то ще стане много по-добро, като при това те не изискват много ресурси. За пример той даде чеклиста на пилотите, в който при излитане се проверява дали всяка задължителна стъпка е направена.

Ако здравеопазването се хармонизира по този начин, ситуацията ще се подобри, убеден е той, и за целта по думите му е нужен не надпартиен, а междупартиен консенсус.