Здравният министър: Този толкова малък вирус ни върна ценностите в живота (обновена)

Продължаваме да отчитаме положителна тенденция и това ни дава увереност, че вървим по верния път. Това заяви на редовния си брифинг здравният министър проф. Костадин Ангелов.

Факт е, че този толкова малък вирус ни върна ценностите в живота, посочи той. По думите му от една страна мерките дават резултат, но от друга хората започват да изчерпват търпението си. Ние не по-малко от тях си искаме живота обратно, но за да се върнем в него, трябва да се върнем здрави, категоричен бе здравният министър. Проф. Ангелов посочи, че не се чувства обиден от квалификациите към него и допълни, че някой ден критиците му ще се обърнат към него с благодарност за последователните му действия в отговор на епидемията.

Той представи последната статистика за броя на новите случаи, като подчерта, че дневната ни заболеваемост е паднала под 100 на 100 000 души. 28% е заетостта на болничните легла за неусложнени случаи, а за интензивни грижи – 35%, като най-висока е тя в София-област, Шумен и Добрич. За последната седмица излекуваните от COVID са 6524 на фона на 3606 новозаболели. Запазва се тенденцията за по-голям брой на излекуваните спрямо новозаболелите, отчете здравният министър. Умело ръководим пандемията на територията на страната и постигаме изключително добър резултат въпреки приемливите и не толкова строги мерки на фона на тези в ЕС, коментира той.

Активните случаи сред здравния персонал са 908 души, от които 817 са на домашно лечение. В болници се лекуват 91 медици, а в интензивни отделения 7.

На въпрос кога ще се затегнат отново мерките, той отговори, че критерий ще е ниво на заболеваемост от над 200 на 100 000 души. "При 120 заболели на 100 000 ние нямаме проблем с такъв натиск. Когато това число започне да расте, когато то мине 200, започваме да взимаме решения“, посочи той. Проф. Ангелов поясни, че затварянето ще започне от последните отворени бизнеси - в случая ресторантите, които се очаква да отворят на 1 март, но при определени условия  - въвеждане на вечерен час и процент използване на местата.

„Виждате какво става в другите държави, затварят се граници“, подчерта той в отговор на въпрос за изискването за PCR тест при влизане в страната.

От своя страна главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев отчете, че само четири държави в ЕС не са в червената зона по заболеваемост и това са България, Гърция, Норвегия и Исландия. На обратния полюс - в тъмночервено, са Ирландия, Португалия и Чехия, където заболеваемостта е над 1000 на 100 хиляди.

По заболеваемост сме на 27-мо място в ЕС и 6-то място на Балканите, а по отношение на смъртността тя е 11,5 на 100 000, като се нареждаме на 11-то място.  Доц. Кунчев коментира и решенията на редица европейски държави да въведат изискването за определен вид маски, като посочи, че според Европейският център за контрол на заболеваемостта преминаването към задължително носене на по-висок клас маски не носи никакви ползи, а много по-важно е те да се носят както трябва.

Председателят на НОЩ проф. Венцислав Мутафчийски заяви, че строгостта на мерките у нас е вече под 40% и разясни как са се формирали те. Те са въз основа на тексаска скала, която определя индекса на опасност. „Скалата е от 1 до 9. 1 е да отвориш писмо от пощата, а 9 - да отидеш на бар“, даде пример той. "С най-висока стойност на опасност по скалата са и религиозните събирания над 500 души, а също така и концертни зали без определени места. Следващите по опасност са ресторанти и фитнеси“, поясни Венцислав Мутафчийски. По думите му при провеждането на спортни събития като мачове публиката е в голям риск от разболяване, или 8 по тази скала. "Никога не сме претендирали за изчерпателност, че всички конфликтни места могат да бъдат спрени за посещение. Не може да функционира обществото, без да има от къде да закупи храна и неща от първа необходимост", коментира той.

Председателят на НОЩ даде и пример за режим на посещение на магазини, прилаган в Гърция. „Давал съм този пример и на министър Ангелов колко примитивни могат понякога да са методите, но ефикасни. Още с влизането всеки посетител да получава номерче и като излиза да го пуска в кошница. Когато свършат номерцата, да не се влиза повече“, обясни той. „Ние налучкаме най-опасните места за разпространение на зараза – ясли, детски градини, училища, големите молове, барове, ресторантите, отбеляза той, като посочи, че спадът на заболеваемостта е станал доста бавно – едва на четвъртата седмица от затягането на мерките.

Когато се обсъждаше разхлабването на мерките, най-човешкият довод беше образованието, коментира още проф. Мутафчийски. „Началните класове нямат никакви шансове за качествено дистанционно обучение. Това беше един премерен риск, който трябваше да се поеме. Всички останали трябваше да жертваме нещо друго, за да могат нашите деца да се обучават“, каза още Мутафчийски.

Сега в момента болниците са пълни не с COVID болни, а с пациенти, които са отлагали планови операции, посочи още началникът на ВМА.