Министърът на здравеопазването на САЩ Робърт Ф. Кенеди-младши промени начина, по който федералното правителство отчита смъртните случаи от морбили – и то в момент, когато САЩ са обхванати от най-тежката епидемия от този силно заразен вирус за последните повече от три десетилетия. Това предизвика остри реакции от страна на експерти по инфекциозни заболявания и политически опоненти, информира Ройтерс.
В продължение на повече от век щатските и местните здравни власти в САЩ са длъжни да докладват на федералното правителство за смъртни случаи при хора, диагностицирани с морбили. Тези доклади са отделни от смъртните актове, издавани от болничния персонал или съдебните лекари, в които морбили може да бъде посочено като причина за смъртта или като съпътстващ фактор.
Експертите по инфекциозни заболявания обикновено разглеждат смъртта на всеки човек, заразен с морбили, като свързана с вируса, тъй като той може пряко да увреди органите или да влоши съществуващи здравословни проблеми.
Кенеди заяви, че САЩ вече няма автоматично да включват в националната статистика за смъртните случаи от морбили онези хора, за които щатските власти са докладвали на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), че са починали, докато са били болни от морбили.
Вместо това, Националният център за здравна статистика към CDC първо ще проверява дали морбили е посочено като основна причина за смъртта в смъртния акт на лицето – процес, който според здравни експерти може да отнеме седмици. От CDC също така съобщиха, че преразглеждат начина, по който се дефинират смъртните случаи от морбили, без обаче да обяснят каква е необходимостта от подобна ревизия.
Защо промяната, въведена от Кенеди, е спорна?
След като през 2000 г. предаването на морбили в рамките на страната беше напълно преустановено, сега Съединените щати са изправени пред най-мащабното завръщане на вируса от 1991 г. насам, което се дължи на нарастващото колебание относно ваксинацията. Повече от 6300 случая на заразяване и най-малко осем смъртни случая са докладвани от щатски и местни власти, откакто Кенеди – дългогодишен активист срещу ваксините – пое най-високия здравен пост в страната в началото на 2025 г.
Кенеди, който прекара години в посяване на съмнения относно ваксината срещу морбили – безспорно най-доброто средство за предотвратяване на заразяването и разпространението на болестта – постави под въпрос дали морбили може да бъде смъртоносно заболяване. Той също така лансира теорията, че вирусът е по-малко опасен от ваксините, използвани срещу него – твърдение, което противоречи на десетилетия научни доказателства за ползите от имунизациите.
Той влезе в публичен спор с губернатора на Пенсилвания Джош Шапиро (демократ) относно докладваните в щата смъртни случаи, свързани с морбили, след което промени начина, по който се отчитат подобни смъртни случаи. До момента Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) са признали само два от петте смъртни случая, свързани с морбили, докладвани от щати в САЩ през тази година.
Водещи медицински организации посочват, че коментарите и политиките на Кенеди по отношение на имунизациите са засилили недоверието на американците към ваксините, въпреки десетилетията доказателства, че те са безопасни и ефективни за предотвратяване на заболявания. Експерти по инфекциозни болести отбелязват, че поставянето под съмнение на данните за смъртните случаи от морбили от страна на здравния министър омаловажава рисковете от вируса. Освен това промяната в начина на отчитане на смъртните случаи ще забави предоставянето на информация, която би могла да убеди повече семейства да ваксинират децата си.
Защо не е очевидно кога някой е починал от морбили?
Много инфекциозни заболявания водят до смърт по косвен път. Морбили например може да предизвика усложнения като круп (остър ларинготрахеобронхит), пневмония и оток на мозъка, които в крайна сметка се оказват фатални. В някои случаи смъртоносни неврологични усложнения се проявяват едва години след заразяването. Вирусът може също така да потисне имунната система, правейки пациентите уязвими към вторични бактериални и вирусни инфекции, които могат да бъдат фатални.
В смъртните актове обикновено се описва верига от събития. Когато пациент почине от дихателна недостатъчност, причинена от пневмония, която от своя страна е следствие от морбили, дихателната недостатъчност се посочва като непосредствена причина за смъртта, а морбили се разглежда като основна причина, тъй като именно болестта е поставила началото на поредицата от събития, довели до фаталния изход.
Местните здравни власти обикновено се фокусират върху основната причина, тъй като тя посочва заболяването, което е задействало фаталния процес.
Какво става, ако човекът е имал други сериозни здравословни проблеми?
Когато човек с хронично белодробно заболяване, рак или друго състояние, което го прави особено уязвим към тежки усложнения, почине след заразяване с морбили, основният въпрос обикновено е дали смъртта вероятно би настъпила, ако лицето не се беше заразило с вируса. Разследващите трябва да установят дали морбили са причинили фаталното влошаване на състоянието, дали само са допринесли за него, или пък нямат връзка със случая.
Двама експерти, които разглеждат една и съща медицинска документация, понякога могат да поставят акцент върху различни аспекти на случая. Това не означава непременно, че някоя от страните действа неправилно. Определянето на причината за смъртта често изисква медицинска преценка.
Каква е разликата между смърт от морбили и смърт, свързана с морбили?
Терминът „смърт, свързана с морбили“ може да отразява несигурност относно това доколко точно вирусът е допринесъл за изхода. Той позволява на здравните власти да признаят наличието на връзка, дори когато са участвали множество фактори.
Преувеличен ли е броят на смъртните случаи от морбили?
Няма доказателства, че смъртността от морбили се отчита завишено по систематичен начин. В исторически план, при епидемиологичния надзор фокусът пада върху това дали дадено заболяване е причинило смъртта или е допринесло съществено за нея, а не дали е било единственият фактор.
Фокусът пада върху това дали дадено заболяване е причинило смъртта или е допринесло съществено за нея, а не дали то е било единственият фактор.
В пика на пандемията от COVID-19 възникна подобен дебат: дали пациентите с придружаващи хронични заболявания умират от COVID (т.е. вирусът SARS-CoV-2 е причинил смъртта), или умират със COVID (т.е. те са били заразени с вируса, но смъртта им е настъпила вследствие на рак или друго здравословно състояние).
Експертите по обществено здраве изтъкват, че ако се изключат случаите на смърт само защото пациентът е имал и други здравословни проблеми, въздействието на заболяването би било подценено.
