Зорница Карагьозова: У нас не се прави разлика между признаците на деменция и остаряването

В 39% от случаите на болест на Алцхаймер или друга деменция заболяването не се лекува, в 32% от случаите няма поставена диагноза въпреки наличието на симптоми, а над 13% от участниците в анкета, проведена наскоро, заявяват, че имат поне един познат със симптоми на деменция.

Това сочат изводите от национално представително прочуване „Омнибус за здравето на българите“, проведено от „Маркет линкс“ през април 2025 г.

Изследването се провежда регулярно, но за пръв път в него са включени и въпроси, свързани с разпространението на деменцията, като идеята е на Гражданско сдружение „Алцхаймер България“ с финансовата подкрепа на Програма „Социални иновации“ на Столична община.

Тези цифри показват една много обезпокоителна тенденция, а именно, че у нас хората над 70-годишна възраст не се изследват за деменция, приема се като нормално над определени години един човек да забравя повече или да задава един и същи въпрос няколко пъти, коментира по този повод пред БНР Зорница Карагьозова от „Алцхаймер България“.

„У нас не се прави разлика между признаците не деменция и остаряването“, подчерта тя.

Сдружението, в което тя участва още от 2003 г., се бори за създаването на работещи програми за превенция на деменциите и търси непрекъснати контакти с институциите – Столична община, Здравното и Социалното министерство.

Една от инициативите, доказали своя много добър ефект, е „Приятели по памет“, която се осъществява от края на 2023 г. Началото е поставено с пилотна група от затворен тип с подбрани участници с поставена диагноза, сега се формират още две затворени групи по същия проект, който продължава от май до октомври.

В групите работят клиничен психолог и психотерапевт, както и музикотерапевт, допълни Зорница Карагьозова.

По думите й, тази продължителност не е голяма, а сдружението продължава да настоява в София да бъде изграден дневен център за хора с деменция.

„Искаме да бъдем включвани в работни групи по законопроекти, имаме готовност да участваме в такива дискусии“, подчерта тя и допълни, че засега все още се говори много, но е по-важно какви са действията и има ли такива изобщо.

А проучването сочи още, че в 55% от случаите грижите за хората с деменция у нас се осъществяват в домашна среда, без институционална подкрепа и само 7% от засегнатите са настанени в специализирани здравни заведения.

Въпреки тревожните прогнози за застаряващото население, България все още не разполага с национална стратегия за справяне с този нарастващ здравен и социален проблем, е друг важен извод, който трябва да бъде осмислен, смята тя.