Иван Попов е новият рентгенов лаборант в Отделението по образна диагностика. Той се дипломира в Медицинския колеж на МУ-Пловдив през месец юли. Работата няма да му е непозната, тъй като до момента работи като болногледач в отделението.
Иван Попов постъпва на работа в МБАЛ-Пазарджик като санитар в Спешно отделение по време на Ковид пандемията през 2021 г. Иска да стане доброволец още година по-рано. Решението да започне работа в болницата именно в този труден момент не е случайно. Вдъхновен е от своята съпруга, която също работи в лечебното заведение, и така Иван прави рязък завой - от „началник производство“ в местна фирма за производство на хляб, се преквалифицира в санитар. В болницата се запознава с рентгеновия лаборант Цвети от Отделението по образна диагностика, впечатлява се от професията, и това става негова мечта, която успешно реализира, разказва Попов пред сайта на болницата.
Защо избрахте професията на рентгенов лаборант?
Избрах професията на рентгенов лаборант, защото за мен това е професия, която е съчетание между наука, технология и грижа за хората. Винаги съм имал интерес към медицината и исках да бъда част от екип, който реално помага в диагностиката и лечението на пациентите. Работата на рентгеновия лаборант изисква прецизност, внимание към детайлите и отговорност, а това са качества, които ценя и се стремя да развивам в себе си. Харесва ми, че това е професия, която постоянно се развива с напредъка на технологиите, но в основата си остава хуманна и фокусирана върху пациентите. Смятам, че рентгеновият лаборант е не само оператор на апаратура, а и важна връзка между пациента и диагнозата. Това ме мотивира да се развивам и да давам най-доброто от себе си всеки ден.
Кой Ви подкрепи най-много по време на обучението и какви са трудностите, с които се сблъскахте?
Най-голяма подкрепа ми дадоха семейството, най-близките ми приятели и колегите. Те винаги бяха до мен в моментите, когато ми беше трудно – с думи на подкрепа, с разбиране и с това, че вярваха в способностите ми. Благодарение на тях успявах да намирам сили да продължа, дори когато се чувствах уморен или обезкуражен.
Най- трудна беше адаптацията към темпото на обучението, практиките и работата. Медицинското образование изисква постоянство и добра организация на времето. Имаше периоди с интензивни лекции, практически занятия и подготовка за изпити, в които беше трудно да балансирам между учебния процес и личния живот. С времето обаче се научих да се справям по-добре – изградих си рутина и се научих да търся помощ, когато имам нужда. Смятам, че предизвикателствата ме направиха по-организиран и още по-мотивиран да се развивам в професията.
Учите паралелно с Вашата съпруга-Вие за рентгенов лаборант, а тя за медицинска сестра, а синът Ви е ученик. Колко трудно е в семейство, в което всеки нещо учи?
Да, наистина – и двамата със съпругата ми учихме по едно и също време. Тя е в процес на завършване за медицинска сестра, аз завърших за рентгенов лаборант, а синът ни е ученик. Шегуваме се у дома, че къщата ни прилича повече на библиотека, отколкото на дом – все някой учи, преговаря, пише нещо… понякога и тримата едновременно.
Не е лесно – честно казано, има вечери, в които всички сме изморени, нервни и гладни, а задачите ни чакат. Разпределяме си времето, редуваме се кой ще приготви вечеря, кой ще прегледа домашните на малкия, и въпреки че е натоварено, има една силна връзка помежду ни – знаем, че в това сме заедно.
Синът ни понякога ми напомня: „Тате, няма ли да учиш?“, което хем ни разсмива, хем ни мотивира. Вярвам, че му даваме добър пример – че ученето няма възраст, че човек винаги може да се развива, независимо от обстоятелствата.
Имало е моменти, в които сме се чудили как ще се справим с всичко – работа, семейство, учене. Но когато имаш ясна цел, някак си намираш сили. Всичко си заслужава.
Вие сложихте по- различен финал на своето обучение и абсолвенския бал. Защо решихте да наградите Вашите преподаватели? Вие сте един от организаторите на церемонията.
Аз съм част от Академичния съвет на Медицинския колеж на МУ- Пловдив, избран единодушно от всички студенти, и поради тази причина ми беше гласувано доверие да организирам абсолвентския бал на всички специалности, обучаващи се в колежа. Това беше отговорна и тежка задача, в която вложих цялото си сърце и енергия. Изградих си концепция, която следвах, и направих една незабравима, емоционална и запомняща се вечер. Да, реших да сложим различен и по-личен финал на нашето обучение, защото за нас това беше път, който извървяхме всички заедно. Затова исках да покажем своята благодарност към хората, които ни водиха по този път – нашите преподаватели. Реших да ги наградим не само символично, а с уважение и признание за труда, отдадеността и търпението, които показаха през всичките години. Те не бяха просто преподаватели, от които получихме знания – бяха наши ментори, опора и вдъхновение. Като организатор на церемонията, за мен беше изключително важно завършекът на обучението ни да бъде запомнен – не само с празник, а и с искрен жест на признателност. Исках да покажем, че ценим нашите преподаватели и всяка дума, всяко насърчение и всяко усилие, което са вложили в развитието ни. Тази церемония не беше само за нас – тя беше и за тях. За да си тръгнат и те от този випуск с чувство на удовлетворение, че са оставили следа.
Работили сте като санитар и болногледач в Отделението по образна диагностика – как този опит Ви подготви за работата Ви като рентгенов лаборант?
Работата ми като санитар и болногледач в Отделението по образна диагностика беше изключително ценен опит, който мисля, че ме подготви много добре. Този период беше за мен възможност да се запозная отблизо с ежедневната динамика на отделението, с екипната работа между лекари, лаборанти и санитари. Научих се да разговарям с различни хора, да бъда търпелив и да проявявам разбиране. Видях какво значи добър професионализъм отблизо, и разбрах колко е важно вниманието към детайла, хигиената, точността и добрата организация. Този опит ми помогна да получа не само умения, но и увереност, самодисциплина и уважение към работата на целия екип. Така станах още по-мотивиран да следвам пътя си като рентгенов лаборант и да бъда полезен както на пациентите, така и на колегите си. Искам да благодаря на началника на Отделението по образна диагностика- д-р Теодора Неделева, че ме допусна в екипа. Благодаря на нея и всички момичета за натрупания опит и всичко, което ми предадоха със сърце и отдаденост. Никога няма да забравя тяхната помощ и това, което ми се случи.
Кои са най-големите предизвикателства в работата на рентгеновия лаборант?
Работата на рентгеновия лаборант е изключително отговорна и комбинира различни предизвикателства. Работи се в динамична среда и често под напрежение, с бързо променящи се ситуации, спешни случаи и пациенти в тежко състояние. В такива моменти се изисква едновременно спокойствие, бърза реакция и безкомпромисна точност в изпълнението на изследването. Работим с йонизираща радиация и трябва стриктно да се спазват правилата за радиационна безопасност- както за защита на пациента, така и за самите нас. Освен това лаборантът трябва да разбира добре анатомия, позициониране, параметри на апаратурата и диагностични изисквания. Работата не е просто “натискане на копчета”, а изисква задълбочени познания и клинично мислене. Работим с пациенти от всички възрасти, които идват с болка, страх или тревожност. Трябва да умеем да предразположим пациента, да обясним спокойно процедурата и да запазим човешко отношение. Това е също толкова важно, колкото и техническата част. Често работим рамо до рамо със спешни екипи, с лекари и медицински сестри от различни отделения. Добрата комуникация и синхрон са много важни, особено в критични ситуации. Това е професия, в която всеки ден се учиш, развиваш се и даваш и виждаш реално какъв е твоят принос.
Каква е разликата да преминеш от позиция на санитар към специалист?
Определям го като голяма стъпка – не само професионално, но и лично. Като санитар се грижиш за хигиената, подкрепяш пациентите и не си пряко свързан с медицинската част, но това е работа, която изисква голямо търпение. Тя ме сблъска с реалността в болничната среда и ме подготви психически за по-голямата отговорност, която идва със специалността. Като рентгенов лаборант вече носиш отговорност за конкретна част от диагностичния процес. Прилагаш знания, взимаш решения, използваш апаратура, която изисква прецизност, внимание и безопасност. Ролята ти вече е директно свързана с откриването на заболявания и с подпомагането на лечението. Но най-съществената разлика е в отговорността. От помощник се превръщаш в активен участник в медицинския процес. И това променя не само как те възприемат другите, но и как ти възприемаш себе си – като професионалист, който има какво да даде.
Има ли медик, който Ви е вдъхновил в професионалния Ви път?
Да, има медик, който ме вдъхнови и остави дълбока следа в професионалния ми избор. Това беше рентгенов лаборант, с когото работих още в началото — когато бях санитар в Отделението по образна диагностика. Името й е Цвети. Тя е спокойна, уверена, точна във всяко движение, но най-впечатляващото беше отношението към пациентите — човешко, търпеливо, съпричастно.
Виждах как с няколко думи и усмивка успява да предразположи и най-притеснения пациент. В същото време работеше с апаратурата с такава лекота и прецизност, че изглеждаше като „невидим двигател“ на диагностичния процес. Точно тогава си казах: “Искам да бъда като нея – не просто да върша работа, а да оставям следа. ”Тя беше живото доказателство, че един рентгенов лаборант е много повече от технически специалист – той е част от грижата, от екипа и от доверието в медицината.
Какви са Вашите амбиции за развитие в областта на образната диагностика?
Моите амбиции са свързани с постоянно професионално усъвършенстване и развитие в областта на образната диагностика, която смятам за изключително динамична, технологична и значима част от съвременната медицина. Планирам да натрупам солиден практически опит, като работя в различни направления – от конвенционална рентгенография до компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Искам да посещавам конгреси, специализирани обучения и курсове, за да се запознавам с новите технологии и методики в образната диагностика. За мен е важно не просто да “работя”, а да израствам като професионалист, като част от екип и като човек, който допринася за качествената диагностика и грижа за пациентите.
Какви съвременни технологии или новости в Рентгенологията Ви впечатляват най-много?
Една от технологиите, които най-много ме впечатляват в съвременната рентгенология, е изкуственият интелект (AI), който навлиза все по-смело в диагностичния процес. Алгоритмите, които подпомагат разчитането на образи, откриват изменения с висока точност и могат да намалят риска от човешка грешка. Смятам, че това не замества специалиста, а го подпомага и прави диагностиката още по-прецизна. Също така, развитието на дигиталната рентгенография и нискодозовите технологии е изключително важно за безопасността на пациентите. Съвременните апарати позволяват получаване на качествени образи с минимално облъчване, което е особено важно при често изследвани пациенти, деца и бременни. Интересувам се и от мобилните рентгенови системи и т.нар. bedside imaging, които променят начина, по който се работи в интензивни отделения и при трудноподвижни пациенти. Всички тези иновации ми показват, че рентгенологията не е застинала област, а бързо развиваща се среда, в която винаги има какво да се учи и прилага. Това ме мотивира да бъда в крак с новостите и да се развивам заедно с професията.
Как гледате на ролята на младите специалисти в здравеопазването?
Смятам, че младите специалисти играят ключова роля в бъдещето на здравеопазването. Те са тези, които носят със себе си нова енергия, мотивация и готовност да се учат и да прилагат съвременни знания и технологии. Ние, младите, често имаме различен, свеж поглед към практиката и сме по-отворени към нововъведения – било то дигитализация, изкуствен интелект или нови подходи в грижата за пациента. В същото време сме изправени пред предизвикателства като натоварване, очаквания и нуждата от доказване, но вярвам, че с правилна подкрепа и менторство, можем да се развиваме бързо и качествено. Ролята ни не е само да „попълваме екипите“, а да бъдем активно ангажирани в подобряването на системата, да носим отговорност и да работим с желание и човечност. Здравеопазването има нужда от приемственост– опитните кадри и младите специалисти заедно могат да създадат силен, устойчив и модерен здравен сектор.
Защо е малък интересът към специалността „Рентгенов лаборант“? Ето и вашият курс завършват едва няколко човека.
Да, наистина интересът към специалността „Рентгенов лаборант“ все още не е много голям. Нашият курс, например, завършваме едва 18 човека. Причините според мен са няколко. Първо – самата специалност не е толкова позната. Много хора нямат представа каква точно е ролята на рентгеновия лаборант. На второ място – често се подценява тежестта на работата. Друга причина е, че професията рядко се рекламира или представя в училищата, където се формира първоначалният интерес на учениците. Липсват кампании, примери от реалния живот, които да покажат колко значим е този специалист в здравната система.
Как да стане професията „рентгенов лаборант“ по-привлекателна за младите хора?
На първо място – чрез по-добра информираност. Трябва да се разказва повече за професията – чрез срещи в училища, видеа, реални истории от практиката. Младите хора трябва да видят, че рентгеновият лаборант не е просто „човек, който натиска бутона“, а важна част от диагностичния процес. На второ място – условията на труд и заплащането трябва да отразяват отговорността на професията. Когато един млад човек вижда, че трудът му ще бъде оценен – и морално, и финансово – интересът расте.
С какво обичате да се занимавате в свободното си време?
В свободното си време обичам да разтоварвам умората и да възстановя баланса между ума и тялото. Харесва ми да се разхождам сред природата, защото това ми носи спокойствие и зареждане. Слушам музика, понякога гледам документални филми. Играя народни танци.
Също така се старая да отделям време за близките си хора, за съпругата ми и нашия шестнайсетгодишен син. За мен свободното време не е просто почивка, а начин да се заредя с енергия и мотивация за нови предизвикателства.
Имате ли мечта или цел, която бихте искали да осъществите?
Да, имам мечта – и тя е да се развия като висококвалифициран специалист в областта на образната диагностика, да трупам знания и опит, и един ден да мога не само да работя с увереност, но и да обучавам и вдъхновявам бъдещи колеги. Освен професионалната страна, моята лична цел е винаги да запазя човешкото отношение към пациента — защото вярвам, че техниката е важна, но сърцето в тази професия прави най-голямата разлика. Мечтая да бъда човек, който не само върши работата си добре, а и оставя положително въздействие – върху пациентите и върху колегите си.
Какво Ви носи най-голямо удовлетворение в работата?
Най-голямо удовлетворение ми носи усещането, че съм полезен, че с усилията си допринасям за точната диагноза на пациентите. Дори когато контактът с пациента е кратък, знам, че моята работа е част от нещо по-голямо – процес, който може да спаси живот или да промени хода на лечението. Също така се радвам, когато виждам признанието в очите на колеги и пациенти. Дори една благодарност или усмивка е достатъчна да ми напомни защо съм избрал тази професия. Работата ми съчетава знания, отговорност и човечност – и именно тази комбинация ми дава най-силното удовлетворение.
Как се мотивирате в трудни моменти?
В трудни моменти се мотивирам, като си напомням защо съм избрал тази професия и колко е важно това, което правя. Мисълта, че с работата си помагам на хора, ми дава сила да продължа, дори когато съм уморен или под напрежение. Старая се да гледам на трудностите не като пречки, а като възможност за израстване. Винаги си казвам: “Щом съм стигнал дотук, значи мога да продължа още."
Мотивират ме също и малките неща — добрата дума от колега, благодарността на пациент, напредъкът ми в нещо, което ми е било трудно. Вярвам, че постоянството и положителната нагласа са ключът към преодоляване на всяко предизвикателство.
Какво бихте казали на младите хора, които обмислят да тръгнат по Вашия път?
Бих им казал да не се колебаят, ако в сърцето си усещат, че това е тяхното място. Професията на рентгеновия лаборант е не само стабилна и търсена, но и дълбоко значима – защото участваш в реални процеси, които спасяват и подобряват човешки животи. Не е лесен този път и изисква отговорност, дисциплина и отдаденост, но пък удовлетворението е голямо. Ще има трудности, дълги смени, емоционално натоварване, но ще има и моменти, в които ще си казват: „Има смисъл. Аз помогнах.“
Бих ги насърчил да бъдат любопитни, да се учат с отворено сърце и да не забравят, че зад всяко изследване стои човек, който има нужда от разбиране и внимание.
Ако търсят професия с мисия – това е една от тях.
Какво искате още да Ви се случи в живота?
Искам да ми се случат още много неща, които да ме развиват като човек и професионалист. Мечтая да натрупам ценен опит в професията си, да продължа да се обучавам, да работя с модерни технологии и в екип, в който има уважение и човечност.
На лично ниво искам да имам пълноценен и смислен живот. Искам повече време за семейството и приятелите. Искам да създавам нови приятелства. Искам в живота ми да има вдъхновение и баланс. Да се чувствам удовлетворен от това, което правя, и да не губя връзка със себе си и с хората около мен. А най-много искам да не спирам да се развивам — нито професионално, нито като човек. За мен това е основата на истинското щастие.
