Функционалностите на информационната база данни за лицата със злокачествени новообразувания и карцином ин ситу като част от НЗИС са разработени и въведени в пълнота. Успешна интеграция с модула са осъществили четири софтуерни компании, които разработват и поддържат болничния софтуер на лечебните заведения в страната. Следователно същественото за функционирането на базата е връзката между въведените функционалности, интеграцията на болничните информационни системи и предоставянето на данни от лечебните заведения.
Това казва министърът на здравеопазването Катя Ивкова в отговор на въпрос на депутата от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев относно неспазване на срока за въвеждане на информационна база данни за лицата със злокачествени новообразувания и карцином ин ситу като функционална част от НЗИС.
Министърът уточнява, че СБАЛ по онкология-София е предоставила на НЦОЗА цялата информация, свързана с Националния раков регистър на 6 ноември 2023 г.
"Регистърът е електронна база данни със служебен характер, предназначена за системно събиране, съхранение, анализ, интерпретация и публикуване на данни за лицата със злокачествени новообразувания и карцином ин ситу. Той включва три раздела – „Данни за пациента“, „Данни за злокачественото заболяване“ и „Данни за лечението и развитието на заболяването“. Всички лечебни заведения в страната са длъжни да предоставят данни за лицата със злокачествени новообразувания, като ги обобщават периодично и ги изпращат на Националния раков регистър при условия, по ред и в срокове, определени от НЦОЗА. Не са предвидени изключения от това задължение“, казва министър Ивкова.
По думите й включването на базата в НЗИС е свързано единствено с целта за единни номенклатури, регистри и формат на данните, контролирани от едно централно място. „Необходимостта от такъв общ подход се очертава и в аналитичната част на Националната стратегия за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система 2030 r., приета с решение на Министерски съвет на 18 март 2024 г. В нея като основни публични администратори на регистри и бази данни в здравеопазването са посочени Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, НЦОЗА, регионалните здравни инспекции и други институции. Същевременно е отбелязано, че част от регистрите и базите данни се управляват от лечебни заведения и други частноправни субекти. Като пример е посочен Националният раков регистър, който е бил поддържан от УСБАЛ по онкология- София“, казва Ивкова.
Тя уточнява, че при достъпа и използването на информацията трябва да се разграничат индивидуалните здравни данни от справките и анализите. „Съгласно действащата нормативна уредба информационната база няма публична част, тъй като е част от пациентските досиета в НЗИС и съдържа чувствителни лични здравни данни. Същевременно тя позволява изготвянето на справки и анализи в различни разрези чрез изградената специализирана система за анализи, в която данните са деперсонализирани. НЦОЗА е и орган на статистиката по смисъла на Закона за статистиката. В това си качество той събира, обработва, анализира и съхранява статистически данни за здравеопазването, включително за заболеваемостта от злокачествени заболявания. На интернет страницата на центъра са достъпни статистически данни за новооткрити заболявания от злокачествени новообразувания за периода 1980-2025 г., както и данни за новооткрити заболявания по локализация.
Така въведените функционалности осигуряват техническата възможност за работа с базата, а нормативната уредба определя отговорността на НЦОЗА за регистъра и задължението на всички лечебни заведения да подават данни. Именно свързването на тези елементи е основата за събирането и използването на информацията за злокачествените заболявания, при защита на индивидуалните здравни данни и възможност за анализ на деперсонализирана информация“, допълва още Катя Ивкова.
