„Децата с хронични заболявания ще получават всички грижи - от диагностиката до рехабилитацията, обучението на родителите и социалните услуги, под един покрив. Включени са и дефицитните дългосрочни грижи след края на активното лечение в болница. Това ще става в нов тип структури, наречени центрове за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания“, пише днес „24 часа“, като цитира публикувания нов стандарт по педиатрия, публикуван за обществено обсъждане от здравното министерство.
„Става дума за децата с вродени аномалии и увреждания, сърдечни заболявания, редки болести като муковисцидоза, психиатрични диагнози и др.
Идеята на новите експертни центрове е на всяко дете с хронично заболяване да се изготвя индивидуален медико-социален план. Това е начертаният път, по който ще се движат родителите за дълъг период, вместо да се лутат между различните болници за дейности „на парче“, пише изданието.
„Центровете осъществяват своята дейност самостоятелно и в сътрудничество с останалите лечебни и здравни заведения, както и с други ведомства, организации, институции и доброволци. За осигуряване на потребностите на децата от консултативна помощ и активно лечение при необходимост центровете сключват договори с лечебни заведения за извънболнична помощ и многопрофилни болници за активно лечение", гласи проектът за правилник за създаване на експертни центрове“, допълва публикацията, като уточнява: „Те не са със статут на лечебно заведение, а ще са в рамките на големи болници - предимно на университетските, но и на областни. Няма да ги има в районни болници например, тъй като те не могат да осигурят нужните дейности комплексно.“
В документа е указано, че придружителите, настойниците, социалните работници и хората, определени за заместваща грижа на детето, не плащат никакви такси за услуги в тези центрове, посочва още изданието.
„Сега“ се спира на проблема с разходите за онколекарства, като търси отговор на въпроса на какво се дължи ръстът им. „За 3 години ръстът на разходите на здравната каса за онкомедикаменти е огромен - от 174 млн. лв. през 2013 г. на очаквани около 280 млн. лв. за тази година. България харчи над средното за Европа за лечение на рак - 6.8% от бюджета за здравеопазване, макар че, естествено, номинално сумите са сред най-ниските - 17.7 евро на глава от населението за онколекарства, но пък ръстът е голям на фона на 5-те евро през 2005 г. Броят на болните расте, но с далеч по-умерено темпо, а данни за ефекта от харчовете още няма - тепърва ще става ясно дали и с колко е увеличена преживяемостта на хората с рак“, четем във вестника.
„Все още никой - здравната каса, здравното министерство, пациентски организации, болници, производители на лекарства - не е предоставил публичен анализ, който в достоверна степен да отговори защо и как разходите растат. Защото се краде, защото болните са повече, и двете, или нещо друго“, пита ежедневникът и отбелязва, че отговорите са изключително важни не просто за да знае обществото дали и кой точно краде публични пари, а защото става дума за лечение на рак.
„Дали и как се злоупотребява от точно това страдание, показва нивото на дехуманизация на здравния сектор, на държавата и на обществото“, отбелязва изданието.
Няколко ежедневника се спират и на решението на НЗОК да освободи още 50 млн. лв. от резерва си за лекарства. „Здравната каса ще освободи от резерва си за непредвидени и неотложни разходи за следващата година 50 млн. лева. Това реши надзорният съвет на касата, който обсъди и проектобюджета й за следващата година“, пише „Стандарт“.
„С разблокираните средства ще се извършат плащания от тази година за лекарства, медицински изделия и диетични храни при домашно лечение и за лекарства за злокачествени заболявания в болнични условия“, допълва изданието.
