„Ръководството на болницата в Ловеч няма да намалява броя на леглата с 40%, както изискваше оздравителният план на здравното министерство за спасяване на лечебното заведение, съобщи БНР.
Заради натрупани дългове болницата е пред фалит, липсваха основни лекарства и консумативи, работещите не получаваха заплати с месеци. От МЗ предложиха леглата да се съкратят с 40% до 149, а административният персонал да се свие драстично от 116 на 36 души”, четем днес в „Сега”.
„Леглата няма да се закриват, защото по този начин се намалява възможността да се увеличи обемът на дейността на болницата и да се изпълни финансовият план. Броят на леглата ще бъде разпределен в новите структури на болницата, които се създават”, обясни прокуристът на болницата д-р Ченко Чалъков. Той допълни, че лечебното заведение ще разполага с 225 легла, а останалите 45 ще бъдат като резерв”, продължава изданието и уточнява: „От болницата вече са депозирали в РЗИ-Ловеч искане за започване на преструктурирането на лечебното заведение и то не предвижда закриване на отделения. Медицинските дейности ще бъдат запазени, но се предвижда някои от тях да бъдат събрани в обединени отделения, допълни Чалъков”.
Работещите в болницата са получили заплатите за септември и доплащанията за август. Осигурени са и необходимите лекарства и консумативи, допълва ежедневникът.
„Дума” се спира на позицията на БАТЕЛ по отношение на промените в Закона за лекарствата. „Според Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ) мерките, предвидени в законодателството за ограничаване на паралелния износ на лекарства, плащани от НЗОК, може да не предизвика целения с тях резултат. Това става ясно от официална позиция на организацията”, пише вестникът.
„Според дистрибуторите промените в закона по-скоро „затрудняват работата на участниците на пазара, препятстват развитието на легалния канал на паралелна търговия и по никакъв начин не адресират нелегалния износ”, става ясно от становището на БАТЕЛ. От организацията смятат, че боравенето с квотни системи не е прозрачно и може да доведе до недостиг”, допълва всекидневникът.
„Организацията на дистрибуторите смята, че предлаганите промени имат нужда от допълнително прецизиране по отношение на начина на събиране и обработка на получаваната от търговците на едро и на дребно информация”, пише още „Дума”.
Всички издания днес се спират на теми от вчерашното събитие, посветено на здравословното хранене при децата. В „24 часа” четем: „Да се намали рекламата на определени нездравословни храни сред децата и съдържанието на захар, сол и трансмазнини в тях, обсъждаха вчера европейските министри на конференция за здравословно хранене при децата. Тя е част от календара и основна тема на българското европредседателство в сферата на здравеопазването.
Върху тези идеи се работи и на европейско ниво, каза пред журналисти Джон Райън, директор на генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" към Европейската комисия”.
Изданието допълва, че се очаква директива за новите изисквания към рекламата и маркетинга на храните за деца да бъде приета още по време на българското председателство. „Това ще бъдат общоевропейски правила, които ще дават възможност на страните-членки да имат елемент на саморегулация”, обясни проф. Веселка Дулева, национален консултант по хранене и диететика и началник на отдел „Храни и хранене” към центъра за обществено здраве”, допълва всекидневникът.
И още: „7 млрд. евро отделят всяка година страните от ЕС за закупуване на храна за училища и детски градини. Основен критерий за голяма част от обществените поръчки, по които тя се доставя обаче, е ниската цена, а не качеството. Затова ще се мисли за колективно договаряне на храните, доставяни чрез поръчки, за да може те да са висококачествени”, пише още изданието.
