Кадровата криза в страната сред специалистите по здравни грижи обхваща не само медицинските сестри, но и останалите професионални направления – рехабилитатори, акушерки, рентгенови и медицински лаборанти. Липсата на специалисти се отразява негативно на качеството на здравните грижи, диагностиката и последващото лечение, които получават пациентите. Това показват наблюденията на БАПЗГ, които може да намерите в новата рубрика на организацията „Здравен показалец“.
Рехабилитатори
1033 са общо рехабилитаторите в България към 2024 г. според данните в регистъра на БАПЗГ. Това означава, че на 100 000 души население у нас се падат 16 специалисти, срещу 234 средно за ЕС по данни на Евростат. Разликата в съотношението е близо 15 пъти, отбелязват от съсловната организация. Най-малко са рехабилитаторите в Североизточния регион - 11 на 100 000, а най-много в Югоизточния - 25 на 100 000.
Броят на тези специалисти в болничната помощ е едва 12 на 100 000 души общо за страната, а в извънболничната - 4 на 100 000. Средната възраст на рехабилитаторите е 45 години, като 32% от тях са между 55 и 65 години, а 13% са в пенсионна възраст.
Недостигът на рехабилитатори в България е много голям, той се дължи основно на намалението на специалистите, които се обучават в университетите по тази специалност, за сметка на други като кинезитерапевти, ерготерапевти и трудотерапевти, от които последните две дори не са регулирани, обясни Александър Василев, зам. председател на БАПЗГ, квота „Асоциирани медицински специалисти". Други причини са ниското заплащане и липсата на нормални условия на труд в лечебните заведения като апаратура, която да облекчава тежката им физическа работата. Това доведе до преквалификацията на голяма част от кадрите. Въпреки това недостигът в страната не се усеща осезаемо, защото много често трудът на рехабилитаторите се заменя от този на кинезитерапевти на основание на Медицинския стандарт по ФРМ. В него се дава възможност те да бъдат включвани като членове на рехабилитационния екип по профила на професионалната си компетентност по преценка на ръководителя на съответната структура. Тези специалисти обаче не са напълно взаимно заменяеми, съгласно наредбите за професионална компетентност на двете професии, категоричен е Александър Василев. В подготовката на рехабилитаторите освен кинезитерапия сериозно застъпени са още две направления във физикалната медицина - физикална терапия и лечебен масаж.
Акушерки
3983 е броят на акушерките в страната според регистъра на БАПЗГ. Това означава, че на 100 000 души се падат 62 специалисти. За сравнение в ЕС на 100 000 души се падат средно 41 акушерки. Най-малко акушерки има в Югозападния регион - 52 на 100 000, и в Югоизточния - 54 на 100 000, а най-много в Северозападния - 76 на 100 000. Основната част от акушерките работят в болниците - 3251, а в извънболничната са заети 732 или 11 на 100 000 души. Средната възраст на тези специалисти е 48 години, като 21% са между 55 и 65 години, а 15% са в пенсионна възраст.
Въпреки че цифрите показват, че у нас има повече акушерки от средното в ЕС, това не е така, категорична е Райна Бояджиева, зам. председател на БАПЗГ, квота Акушерки. Причината за това е, че поради кадровата криза в болниците, основната част от акушерките работят като медицински сестри в тях, въпреки че компетентностите им са по-различни. Това обаче оставя населението без достъп до нужната акушерска помощ, и в болничната и, в извънболничната медицинска помощ, казва още Райна Бояджиева.
Рентгенови лаборанти
1369 са рентгеновите лаборанти у нас според регистъра на БАПЗГ, което означава, че на 100 000 души се падат по 21 специалисти. Най-високо е това съотношение в Северозападния регион - 24 на 100 000 души, а най-ниско в Югоизточния - 16 на 100 000. Основната част от тези специалисти - 1148, работят в болничната помощ, а в извънболничната са заети едва 221 души или 3 на 100 000. Средната възраст на рентгеновите лаборанти у нас е 45 години, като 21% са в предпенсионна възраст, а 13% - в пенсионна.
Рентгенови лаборанти в страната са по-малко от нужното, което води до проблеми с качеството на работата, обясни Цветелина Зашева, председател на Националния професионален консултативен съвет на рентгеновите лаборанти. Според проекта на Стандарт по здравни грижи във всяка болница трябва да има поне по един човек на смяна на всеки рентгенов апарат. Реалността обаче показва, че масово има по-малко от човек на апарат. Това води до забавяне на самите рентгенови изследвания, което възпрепятства навременната диагностика и лечение на пациентите. Допълнително се влошава и качеството на самото изследване, защото, заради кадровия дефицит, един лаборант работи на две-три работни места и не може да се концентрира върху всяко изследване, казва Цветелина Зашева. Друг проблем е, че в някои лечебни заведения се наемат медицински сестри на местата на рентгеновите лаборанти, въпреки че те нямат нужната квалификация за тази дейност.
Медицински лаборанти
2843 са медицинските лаборанти в страната през 2024 г. според регистъра БАПЗГ. Това означава, че на 100 000 население се падат 44 специалисти. Най-голяма е гъстотата им в Северен централен регион - 55 на 100, а най-ниска в Югоизточен и Южен централен региони - по 38 на 100 000 души. И тук основната част от кадрите работи в болничната помощ - 2108, а в извънболничната са заети 735 специалисти. Средната им възраст е 48 години, като 26% са между 55 и 65 години, а 19% са над 65 години.
Броят на медицинските лаборанти в България намалява и е недостатъчен, към януари 2025 г.
в страната ни има необходимост от около 1700-1800 специалисти, казва Ани Трендафилова, председател на Националния професионален консултативен съвет на медицинските лаборанти към БАПЗГ. Поради тази причина срещана практика е биолози или биохимици да изпълняват част от дейностите предназначени за медицински лаборанти, а вземането на кръв за изследване често се извършва от медицински сестри.
Кадровият дефицит сред медицинските лаборанти се дължи на различни причини - икономически, технологични, регулаторни, демографски, пазарни и политически, които създават натиск върху здравната система и намаляват интереса на младите хора към тази професия, а доста колеги се демотивират да я работят, допълва Ани Трендафилова. Според нея са необходими мерки, които да създадат по атрактивен образ на медицинския лаборант и стимул, за да може младите да се насочат към тази важна за общественото здраве професия.
Прогнозата
Без спешни реформи, в следващите години кадровият дефицит в страната ще продължи да се увеличава. Причина за това се крият най-вече в ниските основни заплати на работещите в системата, което провокира нуждата един специалист да се труди на няколко места, липсата на стандарти и правила за работа и контрол на лечебните заведения, което дава възможност да се толерират редица нелицеприятни практики, както и необосновано да се разраства болничната мрежа в страната за сметка на извънболничната. Затова БАПЗГ настоява за следните спешни промени, които ще осигурят:
- Качество за българските пациенти - за тази цел е нужно МЗ да приеме проекта на БАПЗГ за медицински стандарт по здравни грижи, който да регулира кадровата обезпеченост на лечебните заведения със специалисти по здравни грижи - медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, както и ясни алгоритми по здравни грижи в болничната и извънболничната помощ.
- Гарантирани достойни възнаграждения, които да задържат кадрите у нас - за тази цел е нужно да се повишат заплатите на професионалистите по здравни грижи, като минималното възнаграждение достигне 150% от СРЗ.
- Гарантирани нормални условия на труд - за тази цел е нужно да се възвърне автономността на професията, амбулаторните практики по здравни грижи да получат право за пряко договаряне с НЗОК, както и да се въведе модел за финансиране на патронажни грижи за хора с онкологични заболявания, след инсулт, инфаркт и други инвалидизиращи състояния. Също така БАПЗГ да заеме мястото си на пълноправен договорен партньор на НЗОК, което е свързано с редица нормативни промени.
Всички тези мерки биха поставили начало на цялостно преструктуриране на здравната система в страната, като измести фокуса от болничната към извънболничната помощ.
1.Пиерос Сотириу – 600 хил. евро на година Кипърският централен нападател акостира на Хювефарма Арена в началото на миналата година, но бързо се превърна в основен футболист и реализатор на отбора от Разград. За да подпише договора си с орлите, Пиерос Сотириу се съгласи на редуцирана заплата в сравнение с това, което получаваше в Астана. В Казахастан Сотириу получаваше около 800 хил. евро на година, но за да подпише с Лудогорец той направи компромис и сега защитава зелената фланелка срещу „скромните“ 600 хил. евро на година, което автоматично го прави най-скъпоплатеният футболист в родния елит. 2. Кирил Десподов – 40 хил. евро на месец Кирил Десподов се завърна в родния футбол с гръм и трясък след неуспешен престой в Италия където не успя да се наложи в състава на Каляри. Шокиращо или не, Десподов всъщност получава по-висока заплата в новия си отбор отколкото в италианския тим. Лудогорец успя да уреди трансфера на бързоногото крило срещу сумата от 2 млн. евро и по този начин го направи един от най-скъпите трансфери в историята на българския футбол. Ето и хронология на заплатата, която получаваше Кирил Десподов като футболист на ЦСКА-София, Каляри и Лудогорец: ЦСКА-София – 5 000 евро на месец Каляри – 35 000 евро на месец Лудогорец – 40 000 евро на месец 3. Тодор Неделев – 20 хил. евро на месец Любимецът на феновете на канарчетата нееднократно отказа любопитните оферти от страна на ЦСКА-София, Левски и Лудогорец. Носещ жълто-черната любов в сърцето си, Тошко наскоро преподписа с Ботев (Пловдив) и защити за пореден път думите си, че в България ще играе само за отбора, от който е тръгнал за големия футбол. Предполага се, че креативният футболист и капитан на Ботев (Пловдив) защитава цветовете на своя тим срещу заплащане от 20 000 евро на месец, което го поставя много високо в класацията по заплати на футболисти в България. 4. Жорди Кайседо – 15 хил. евро на месец Драмата с трансфера на новата перла в атаката на червените бе пълна. Проблемите, които той имаше с бившия си отбор, не му позволиха трансфера на Армията да се случи лесно, но в крайна сметка той подписа с новия си клуб и бързо успя да се аклиматизира към условията на българския футбол. В момента той е един от най-добрите голмайстори в родното първенство и съвсем заслужено прикова интереса на някои световни грандове като Бока (Хуниорс), а и отбори от Западна Европа като Спортинг (Хихон), чиято оферта от 4.5 млн. евро бе отказана от Гриша Ганчев! Еквадорецът ниже гол след гол с червения екип срещу месечно възнаграждение от 15 000 евро на месец, а това означава, че той е сред най-добре платените футболисти в родния елит. 5. Юрген Матей – 15 хил. евро на месец По темата за заплати на футболисти в България няма как да изпуснем възможността да говорим и за новия капитан на ЦСКА-София Юрген Матей. Партньорството в отбрана с Мено Кох превърна ЦСКА-София във втория най-добре защитаващ се отбор в Първа лига, а стабилността, която Матей излъчва, не остана незабелязана от Стойчо Младенов и Гриша Ганчев. Треньорът на червените даде капитанската лента на Юрген Матей, а Гриша Ганчев възнагради финансово нидерландеца като го направи равен по заплащане с Жорди Кайседо и сега и двамата прибират по 15 000 евро на месец. 6. Димитър Илиев – 8 хил. евро на месец На другия полюс по темата за заплати на футболисти в България е Димитър Илиев, но това определено не се дължи на поради липсата на класа. Митко Илиев е двукратен носител на отличието Футболист на България – за 2019 и 2020 година, а в последните 5-6 години се превърна в константа при голмайсторите. За съжаление, Христо Крушарски и наложената от него финансова политика в отбора на Локомотив (Пловдив) е безкомпромисна и дори двукратен носител на отличието Футболист на България не може да получава повече от 8 000 евро на месец. Именно срещу тавана на заплатите се разписва капитанът на Локомотив (Пловдив). 7. Георги Миланов – 7.5 хил. евро на месец Положението със заплати на футболисти в България не винаги е цветущо, а добър пример за това е отборът на Левски. Финансовите проблеми на синия клуб принудиха Наско Сираков да прибегне до драстични мерки с редуциране на заплатите на футболистите, а пръв на подобна мярка се съгласи не кой да е а Георги Миланов. Българският национал се е съгласил на новите параметри по договора си, които спрямо стария договор изглеждат така: Заплащане според стария договор – 15 000 евро на месец Заплащане според новия договор – 7 500 евро на месец
Като не плащате по европейски на медицинските си кадри, така ще е другари долнопробни русофилски комуняги.