Лошата хигиена на ръцете е в основата на инфекциите, свързани с медицинското обслужване (ИСМО). За да се намали броят им сред пациентите, е нужен комплекс от мерки, сред които рационална употреба на антибиотиците, промяна в поведението на персонала в болниците и на обществото, както и непрекъснатото им обучение. Затова Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и Българската асоциация „Единно здраве“ започнаха кампания за повишаване знанията на специалистите по здравни грижи за превенция на ИСМО, информират от БАПЗГ. На 24 ноември ще се проведе поредното обучение от нея, този път то ще се състои в София.
Дефиниция
ИСМО представляват един от най-сериозните проблеми на съвременната медицина, с нарастващо влияние върху заболеваемостта, смъртността и разходите за здравеопазване. Една инфекция се определя като свързана с медицинското обслужване, ако не е била налична в пациента при постъпването му в лечебното заведение, а е придобита вследствие престоят му в него. Този тип инфекции могат да се развият по време на престоя на пациента в лечебното заведение (ЛЗ) или след изписването му в домашната среда. ИСМО засяга и служители и посетители на ЛЗ (медицински, немедицински персонал, студенти и др.)
Според данни на Световната здравна организация, над 7% от хоспитализираните пациенти в развитите страни и над 10 % в развиващите се държави се сблъскват с усложнения, свързани с инфекции, възникващи в лечебните заведения. Ефективната превенция и контрол на ИСМО изисква мултидисциплинарен подход и обединени усилия на всички медицински специалисти (One Health/Единно Здраве подход). Липсата на интегрирани стратегии за справяне с проблема застрашава не само здравните заведения, но и самите пациенти, които ежедневно разчитат на адекватни и безопасни грижи.
В Европа
Актуални данни за разпространението на ИСМО в Европа дава превалентното проучване на ECDC от 2022-2023 г. То е извършено сред 293 581 души от 1 250 болници в 31 държави. Резултатите показват, че броят на пациентите с ИСМО в болниците за активно лечение за 2022-2023 г. е бил 4.8 млн. или 8% от хоспитализираните.
Най-честите видове инфекции са респираторните - 29%. На следващо място по честота са инфекциите на пикочните пътища - 19% (уроинфекции), следвани от тези на хирургичното място - 16%, на кръвния ток (сепсис) - 12% и на стомашно-чревния тракт - 9%.
Според момента на възникването си 26% от инфекциите са били налични преди приема на пациентите, а 71% са възникнали след хоспитализацията. И в двата случая обаче произходът им е идентичен - от предходна болница, от болницата, в която пациентът е приет или от заведения за дългосрочни грижи. Минимален - под 3%, е броят на инфекциите с неясен произход.
За България
Данните за България са получени на база 3 997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения от второ и трето ниво на компетентност. Според тях броят на пациентите с установени ИСМО е бил 147 или 4%, което е два пъти по-ниско от средното за Европа. Според причинителя им и у нас най-чести са респираторните инфекции, следвани от тези на уринарния тракт, хирургическите интервенции, кръвните, гастроинтестиналните.
22% от всички ИСМО в страната са възникнали преди приемането, а 76% по време на престоя. За разлика от средните стойности за Европа обаче у нас няма нито един установен случай на ИСМО от дом за дългосрочни грижи, за сметка на това процентът на инфекциите с неясен произход достига 29. Това разминаване в голяма част от данните у нас и в Европа навежда на извода, че в България ИСМО все още не се отчитат коректно. Това ограничава възможността на специалистите и ЛЗ да идентифицират наличието на проблем и съответно да работят активно за неговото отстраняване, чрез системни мерки за превенция и контрол.
Причини за появата им
Основната причина за възникване на ИСМО е не достатъчно добрата хигиена на ръцете на персонала (според данни от СЗО, ECDC, CDC). Микробите се пренасят и предават с ръцете на медицинските специалисти. Те могат да преживеят върху повърхностите и ръцете от няколко минути до няколко часа. Времето на живот при E. coli например е до час и половина, докато микроорганизми като S. aureus, Pseudomonas spp. и вируси, като Rotavirus могат да оцелеят върху ръцете над 3-4 часа.
Пропуските в хигиената на ръцете води до предаване на микроорганизмите от един пациент на друг. Ключов качествен индикатор в тази превенция е използването на препарати на алкохолна основа в болниците. Според последните данни на ECDC в България се ползва 23 литра на 1000 леглодни в една болница срещу почти два пъти повече в Европа - 37.4 литра. При интензвините звена съотношението е още по-показателно - 43.6 литра у нас срещу 98.7 литра в Европа. Това недвусмислено показва, че в българските болници все още има съществени пропуски в спазването на хигиената на ръцете.
Още един сериозен проблем
Антимикробната резистентност (АМР) е другият голям проблем, който влияе на успешната борба с ИСМО. Нерационалната употреба на антибиотици в обществото и лечебните заведения и използването им в случаи, когато това не се налага, води до там, че те не могат да бъдат достатъчно ефективни в борбата си със съответните микроорганизмите и инфекциите, които причиняват, а последиците може да са фатални. През 2021 г. глобално са регистрирани 4.71 млн. смъртни случая, асоциирани с AMР, значимо е увеличението на смъртните случаи от AMР сред възрастните над 70 години - с 81%. Научните прогнози показват, че фаталните случаи заради АМР в света за 2050 г. ще достигнат 8.22 млн.
Данните в изследването на ECDC показват, че честотата на антимикробна употреба в ЕС/ЕИП според броя на заетите болнични легла е 32%. Този показател е важен, тъй като има корелация между употребата на антибиотици и индекса на антимикробна резистентност. 26 държави от ЕС/ЕИП са докладвали и резултати от тестване на изолати за чувствителност към антимикробни препарати. От общо 9 630 изолата, 32% са резистентни към основните маркери за антимикробна резистентност. За съжаление антимикробната резистентност се увеличава прогресивно, особено в България. В България данните сочат за между 2 до 5 кратно по-висока резистентност на определени причинители (Klebsiella spp., Acinetobacter spp., Pseudomonas aeruginosa).
Действия
За да се намали процента на ИСМО и на антимикробна резистентност в лечебните заведения, са нужни серия от мерки:
- Въвеждане на Програма за превенция и контрол на инфекциите и нейното стриктно спазване
- Обучение на персонала по ПКИ, която да доведе до промяна на поведението му
- Обучение на бъдещите специалисти в университетите (One Health концепция)
- Наблюдение и надзор на ИСМО с реално отчитане и използване на данните за самоподобрение
- Стриктна и редовна хигиена на ръцете и лесен достъп до материали за хигиена на ръцете
- Оптимизиране на на антибиотичната употреба в обществото и антибиотичната политика в лечебните заведения
- Намаляване на употребата на (широкоспектърни) антибиотици
- Ясно посочване на причината за предписване на антибиотик и преустановяване на практиката „за всеки случай“
- Поставяне на дезинфектант/антисептик за ръце до леглото на болния, при входа на болничната стая, на места с оживен трафик, контрол на посетители и спазване на потоците в ЛЗ.
- Информираност относно ваксините и повишено ваксинационно покритие в обществото и рисковите групи.
С оглед на това БАПЗГ и Българската асоциация „Единно здраве“ ще продължат с обученията на специалистите по здравни грижи в страната, като призовават за провеждането на целенасочени политики в тази област от страна към всички участници в процеса (компетентните институции, лекари, професионалисти по здравни грижи, немедицински персонал, компании, работещи в сектора и неправителствени организации).
