Минимално инвазивните техники придобиват все по-широка популярност за лечение на сърдечните заболявания. Това е нещо, което се търси от пациентите, и което ние като хирурзи, като лекари сме длъжни да предложим. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Васил Козаров, зам.-началник на Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Лозенец“.
По думите му тези техники гарантират по-къс болничен престой, по-малко травма върху тялото, по-бързо изписване и по-бързо възстановяване на пациенти, освен това лечението се поема от НЗОК. „Най-често миниинвазивните операции се използват както за лечение на митралната, така и на аортната клапа и те придобиват все по-голяма популярност“, каза още д-р Козаров.
„Нелекуваното клапно заболяване води до по-висок процент смъртност от онкологично заболяване. Рискът е много висок, ако пациент не се лекува, не пристъпва към терапия“, изтъкна д-р Козаров.
„Има увеличаване на броя на пациентите след COVID-пандемията и така е по цял свят. Българинът обаче продължава да води нездравословен начин на живот и това го поставя в съвсем различна категория в сравнение с хората в Западна Европа“, каза кардиологът в болница „Лозенец“ д-р Петър Илиев.
Според него стентовете са най-добрият метод за лечение на инфаркт, като златният час за реакция е 90 минути от началото на болката до постъпването в болница и започване на интервенция по отваряне на запушената артерия. „Когато се касае за друго заболяване, което изисква поставяне на стентове, като тежест в гърдите, лесна уморяемост, вече не се говори за златен час, а е планова дейност. Необходимо е да се направи коронарография и на тази основа се преценява дали пациентът е за стент, за байпас или за сърдечна операция. Значение има общото състояние на пациента и степента на стеснение на кръвоносните съдове“, поясни д-р Илиев.
Д-р Козаров допълни, че се използва алгоритъм, за да се реши кое лечение за кой пациент е показано.
Целия епизод на подкаста може да чуете тук.
