Катя Ивкова: В системата има достатъчно средства

„Първо трябва да стабилизираме системата. Всички виждаме и по отношение на болничната помощ, и на лекарствената политика, че там са фокусирани най-много средства от бюджета на НЗОК. В същото време като разходна ефективност, като здравни резултати за населението – не са достатъчно добри резултатите“. Това коментира пред БНТ здравният министър Катя Ивкова, запитана какви са вижданията й за реформа в здравния сектор.

„Освен стабилизирането, наша цел е развитието и иновациите. Има много иновации в здравеопазването, които могат да бъдат приложени. За да стигнем до тях първо обаче трябва да си стабилизираме системата. Няма да е лесен процес, но работим активно“, заяви тя.

Министър Ивкова беше категорична, че в системата има достатъчно средства, но по думите й тяхното управление и разходване не е рационално. „Вярно е и че глобалните тенденции показват постоянно нарастване на разходите за здравеопазване – това е породено от новите технологии за лечение и диагностика, но в нашата система има достатъчно средства. Стартирала съм много проверки, изпратила съм много сигнали до компетентни органи, защото са установени нередности. Когато излязат резултатите от проверките от другите компетентни органи, ще процедираме“, допълни тя и даде пример с купуването на нерегистрирани у нас лекарства от болниците.

Друг пример по думите й са капиталовите разходи. „До момента установих, че в МЗ не е имало разработени критерии, по които да се класират апликационните форми на държавните болници. Поради което съм разпоредила подготвения проект за такива критерии в рамките на служебното правителство да бъде включен във вътрешните правила на МЗ, за да може по целесъобразност и по необходимост да бъдат оценявани тези апликационни форми и да бъдат извършвани капиталовите разходи, а не на принципа – някой се е разпоредил на колегите и така се прави подборът. Това е нерационално“, заяви министърката.

Много от проблемите в системата могат да се решат с добър контрол, като най-лесният и обективен начин за това е дигитализацията, смята тя. Според нея тук трябва да се разчита и на ИИ, така че да няма човешка намеса, а контролът да е обективен.

„В дигиталните контроли ще влязат и болничните легла – колко са, каква е използваемостта, колко процедури са направени, колко са отчетени пред НЗОК, съответно, когато ги има тези контроли, може целенасочено да се правят проверки – и от НЗОК, и от ИАМН. Когато имаме обективните доказателства, подадени от дигиталната система, се отива и се проверява на място. Всичко ще се случи с повече проверки и контрол“, изрази убеденост Ивкова.

Тя се спря и на заплатите на ръководствата на лечебните заведения. „Моята цел е заплащането не само на изпълнителните директори, а и на съветите на директорите, да бъде съобразно постигнатите включително финансови резултати. Това съм възложила да бъде направено като методика, която да бъде предложена, за да я приложим“, обясни министърката и допълни, че членовете на съветите на директорите трябва да дават мениджърските решения, които да водят лечебното заведение напред, а не да затъва надолу.

Броят на болниците пък трябва да се регулира с Националната здравна карта, каза още Катя Ивкова. „За нас тази Националната здравна карта не трябва да бъде само една моментна снимка от преди пет години, тя трябва да е динамична и актуална. Трябва да постигнем тази цел, защото това ще покаже реалните потребности на регионално и областно ниво от лечебни заведения по видове, по специалности“, посочи министърката.

Като основни приоритети тя обяви профилактиката и превенцията, както и изграждането на Националната детска болница.

От думите й стана ясно, че в разговори с общопрактикуващите лекари от тяхна страна е бил поет ангажимент за повече проактивност, която да увеличи броя на профилактичните прегледи.

По отношение на детската болница пък Ивкова коментира, че по график е планирано тя да бъде изградена до 2029 г., но предвид проблемите около обществената поръчка за проектиране той вероятно ще се удължи. Запитана откъде ще дойдат кадрите за нея, министърката обясни: „Проектът за специализациите е замислен така, че да се финансират именно педиатрични специализации по него, с идеята след това кадрите, които се обучат с финансовата подкрепа на този проект, да могат да се влеят в Националната детска болница“.