!
Вторник, 19 Март 2024
28
септ
11
 

Контролът на хипертонията и превенцията спестяват до 300 000 лв. годишно на НЗОК

Или ще приемем предизвикателствата на 21 век, или ще се примиряваме с последното място в статистиките, което ни е отредено сега, каза проф. Гудев

Вторник, 28 Септември 2021 | 19:26:08 Надежда Ненова
11

„Съвсем актуален за България е вчерашният призив на Европейското дружество по кардиология за превенция, навременно лечение и рехабилитация на сърдечносъдовите заболявания. За да бъде реализиран този призив, ние категорично имаме нужда от достовер

„Съвсем актуален за България е вчерашният призив на Европейското дружество по кардиология за превенция, навременно лечение и рехабилитация на сърдечносъдовите заболявания. За да бъде реализиран този призив, ние категорично имаме нужда от достоверни данни. Той е в пълен синхрон с другия европейски призив, който беше стимулиран от COVID пандемията, за дигитална трансформация на здравеопазването“. Това каза проф. д-р Иво Петров, началник на Клиниката по кардиология и ангиология в „Аджибадем Сити Клиник – Сърдечносъдов център“ и председател на Българското дружество за ендоваскуларна терапия (BSET), по време на първата среща на Националния алианс за сърдечносъдово здраве, организирана от Дружеството на кардиолозите в България и в. „Капитал“.

По думите му в Естония дигитализацията обхваща всички участници в здравната система, които събират и ползват здравни данни, докато у нас това става откъслечно и то най-вече в услуга на финансиране и реимбурсация, а не толкова за събиране на реални данни, които да могат да ползват участниците в здравеопазния процес.

„Ние разполагаме предимно с административни данни.

Изграждането на надеждни национални регистри е рецептата

към намиране на точните отговори, избирането на правилните стратегии за решаване на проблемите, свързани със сърдечносъдовите заболявания, подчерта доц. д-р Мария Токмакова, дм, началник отделение към Кардиологична клиника в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив.

„Тук държавата трябва да заеме своята позиция и администрирането на такива регистри. Това не е по силите на неправителствени организации, съсловни сдружения или работни групи по интереси. Това трябва да е национална политика, която ще даде яснота за размера на проблема и насоки за решения“, допълни тя.

Доц. Токмакова беше категорична, че трябва да бъдат заложени и индикатори за качеството на здравната грижа.

Началникът на Отделението по неинвазивна диагностика в МИ на МВР д-р Александър Симидчиев отбеляза, че съвременната медицина е свързана с това как се свързват и как комуникират лекарите в екипи. „Това пък е свързано с набирането на данни. Вече не стига да знаем какво се е случило вчера, а да можем да предвидим какво ще се случи утре. Затова е нужно да имаме данни какво се случва в реално време“, посочи той.

Д-р Симидчиев заяви, че рисковете, които водят до хронични незаразни болести, са ясни и обичайно са свързани с индивидуалното поведение. „Много подценяван обаче е

въздухът като рисков фактор, защото той е институционален проблем

А той е основен фактор както за състоянието на белите дробове, така и на сърцето. Макар и разделени като специалности, те са свързани и страдат заедно“, каза той.

По думите му огромният проблем в решаването на проблемите в здравеопазването е поляризацията на обществото.

„Лекарствената политика трябва е да е интегрирана. Придържането към лечението е не по-малко важно от осигуряването на лечението. Това може да бъде стимулирано, за да можем да ангажираме пациента с отношение към собственото му здраве“, каза още д-р Симидчиев.   

Според доц. Зорница Миткова от Центъра по компетентност и здравни анализи към МУ-София, високата заболеваемост води до по-високи разходи, по-ниска работоспособност, повече дни отсъствие от работа, по-ниско качество на живот на пациентите.

„Въвеждането на превенция води до увеличаване на разходите в краткосрочен, но намаляване на разходите в дългосрочен аспект. Проучванията в България показват, че терапията за сърдечносъдови заболявания като цяло е достъпна при пациентите в работоспособна възраст, но  наблюдаваме доста висока употреба на лекарствени продукти. Същевременно разходите на НЗОК нарастват, въпреки че цените на лекарствата са непроменени“, каза тя.

По думите на доц. Миткова контролът на хипертонията и превенцията спестяват годишно до 300 000 лв. на НЗОК, а намалението на гликирания хемоглобин с 1% води до спестяване на 20 млн. лв. за четиригодишен период.

„Работата на държавата и политиците е да намират пари и сме им подсказали, че

нещо, което не върши работа и не е ефективно, не трябва да бъде плащано от Касата

Ние се сблъскаме с концептуален проблем – решения, които реално помагат, някой ги премахва впоследствие. Не можем да оставим невежеството да е сила, след като искаме да се модернизираме като общество“, коментира проф. Гудев.

„Големият проблем е, че цялата ни здравна система е обърната пирамида – много е малък броят на медицинските сестри, очаква се и тежък срив в броя на общопрактикуващите лекари, защото си отива цяло поколение. Другата страна на въпроса е, че технологиите трябва да стигнат до пациентите. Трябва да имаме не само добра база данни и добро електронно здравеопазване, но и да започнем промени на всяко ниво в сектора и да продължи подобряването на качеството на образованието. Ако трябва да постигнем резултат в интервенирането на здравната система, трябва да имаме не само добра база данни и добро електронно здравеопазване, трябва да започнем промените на всяко ниво в обществения сектор – от подобрено качество на обучението в университетите до качествено продължаващо обучение“, каза и проф. д-р Снежана Тишева, дмн, началник на Първа кардиологична клиника към УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен. Тя призова пациентските организации към активност в тази посока.

Изпълнителният директор на Българския клъстър за дигитални решения и иновации в здравеопазването Мира Ганова заяви, че здравеопазването е от секторите, които все още нямат ясна визия за дигитализация.

„Дистанционното наблюдение и събиране на данни допълват лечебния процес и преодоляват неравенствата между различните региони. Като дружество

трябва да стимулираме въвеждането на дигиталните технологии,

като опосредстваме възприемането им и от населението, и от колегите. Те позволяват интегрирането на всички събирани данни и работата с големи масиви данни, чрез които се развива съвременната медицина“, каза и доц. д-р Кирил Карамфилов, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“.

В обобщение на дискусията проф. Гудев заяви, че нововъведенията трябва да помагат на пациентите, но и да събудят интереса и ентусиазма у младите, защото е налице масово прегаряне. „Или ще приемем предизвикателствата на 21 век, или ще се примиряваме с последното място в статистиките, което ни е отредено сега“, категоричен беше той.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
PRbv

Ahoi admin 30.09.2021 08:59:03

Надявам се да ви плащат за статии, от които никой не се интересува.

Гост 29.09.2021 13:03:28

Мнооооого крива сметката нещо

Гост 29.09.2021 09:56:58

На Гудев все друг му е виновен

Gost 29.09.2021 09:47:12

Отдавна е известно, че Христо Хинков и Пламен Димитров са нищоправещи и лъжци... За бездействие също се носи отговорност.

НЦОЗА 29.09.2021 09:41:55

А, какво прави държавата в лицето на НЦОЗА. Нали те изпълняват националната програма за хронични незаразни болести. Отговорът е Нищо!!!

БЛС-Въоръжено Крило 29.09.2021 09:40:27

С малко изключения в изказванията -глупости на килограм .Над 40% от пацивентите с артериална хипертония са неизвестни за личните лекари, защото наслеението не ходи на профилактични прегледи и не е контролирани ,нито глобявано ,че не ходи . 2. Тъпата правителствена касичка налага лимити и бюрократични ограничения за изследваният които могат да се назначават от личните лекари. На практика няма отпуснати средства за профилактика, въпреки ,че галфоните от НЗОК , МЗ ,РЗИ,НЦОЗА жално плачат за профилактика на всички форуми . Ясно ли ви е ? Личните лекари са спънати и НА ПРАКТИКА не могат да назначават пълен обем изследвания за профилактика и ТОВА ВСИЧКИ ЛИЦЕМЕРНИ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ ГО ЗНАЯТ. Ако надвишат определения тримесечен лимит на тези средства са карани да ги възстановяват от собствения джоб. Глупавите чички и лелки от УС на БЛС обеща преди 3 години отпадане на тези лимити за профилактика , а те си продължават с пълна сила. 3. Около 20-40% от известните и неизвестните пациенти с хипертензии си КУПУВАТ ЛЕКАРСТВАТА СВОБОДНО без изискуемата рецепта за тези лекарства и съответно не се наблюдава тяхното лечение. Бакалските магазини наречени аптеки подбиват както доходите на лекарите с отклоняване на пациенти не преминаващи медицински прегледи , както и торпилират наблюдението на тези пациенти ОТ ЛЕКАРИ, а не чрез самолечение и пласиране на медикаменти като на съседката ,която пиела същото. Ето защо на такива форуми трябва да каните практикуващи лекари от предния фронт да ви кажат реалните факти ,а не мазни теоретици на НЗОК ,МЗ, НЦОЗА и прочее кочинки ,които реално не се интересуват от профилактика. САмо нормалните здравни фондове се интересуват от реална профилактика за да нямат преразход в перспектива. Политическите кочинки като НЗОК се интересуват само от ФАСАДНА ПРОФИЛАКТИКА и положителен финансов баланс с минимален бюджет (20-25 пъти под този на нормална западна страна. Незаивсимао дали има някаква плза от такъв фонд. И след това жално вият за профилактика ,която не са осигурили , нито имат намерение да осигуряват (видно от бюджетите им за последните 21 години)

В края на фалшивия ни ПСЕВДОпреход 05.10.2021 07:58:31

6+ за коментара! Това е Истината! Ибрикчиите на мутроболшевиките да ЧЕТАТ!

Гост 28.09.2021 20:54:35

Браво, таман за ДМС-то на бабите от НЗОК !

Гост 28.09.2021 20:50:55

Седи моя милост ОПЛ в кабинета си и си мисли, че 300 000 лв е едно нищо, няма и 40 инфаркта. Кой ги мисли тези простотии? Аз, с моята основна специалност, мога да изчисля че са повече. Мисля.

Гост 28.09.2021 20:45:02

Център за компетентност и здравни анализи - що за чудо е сътворил МУ София :)))))?)?

Гост 04.10.2021 17:31:37

То вече има катедра, която носи името на проф. Цекомир Воденичаров, вие за един център питате...Още си няма име, но сигурно и това ще стане


Всичко за коронавируса
Още новини
ГЕРБ връщат мандата, отиваме на предсрочни избори
19.03.2024 12:30:52

ГЕРБ връщат мандата, отиваме на предсрочни избори

Преговорите между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, които трябваше да приключат в 12 ч днес, са завършили без усп ...

Проф. Михайлова: Българите могат да се доверят напълно на лъчелечението у нас
19.03.2024 11:42:48

Проф. Михайлова: Българите могат да се доверят напълно на лъчелечението у нас

Българите могат да се доверят напълно на лъчелечението у нас и не е необходимо да се лекуват в чу ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...