МЗ предлага да бъде коригирана Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) с въвеждане на прецизни критерии, въз основа на които се извършва оценката на уврежданията, актуализиране на процентите за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в съответствие на съвременните достижения на медицинската наука и практика и премахване на несъответстващата на медицинската логика зависимост между процентите и възрастта на лицето при доказани генетични аномалии. Това става ясно от проекта за постановление на МС за за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза, публикуван на страницата на Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане.
Една от промените например е елиминирането на провежданата терапия при захарен диабет като основен фактор за определяне на степента на увреждане, а като такъв се извежда формирания функционален дефицит в резултат на увреждането. В зависимост единствено от броя на усложненията се определя и оценката, като тя е завишена (в процентно изражение) в част от посочените състояния.
По-висок процент е определен и при децата до 16-годишна възраст със захарен диабет –
от 50 на 80. „Захарният диабет остава едно от най-разпространените сред населението хронични инвалидизиращи заболявания, което постепенно разгръща симптоматиката си чрез увреждане на различни органи и системи в човешкия организъм, в резултат на което се обективизират различни по брой и степен на изява усложнения. Именно броят на тези усложнения, а не провежданата терапия или броят на засегнатите органи, се оказва най-обективният критерии за определяне на различното състояние и съответно – на функционалния дефицит при лицето“, е уточнено в мотивите към проекта.
Сред предложените промени са още дните на временна неработоспособност поради карантина да се изключват от общата продължителност от 180 дни непрекъснат отпуск по болест, които ЛКК имат право да разрешат, както и от общата продължителност от 360 дни отпуск по болест с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването, които изискват решение на ТЕЛК. По този начин се оптимизирала и процедурата по издаване на болничен лист при карантина на болен или контактен осигурен, като не се допуска явяване на лицето пред ЛКК и ТЕЛК по време на карантина, наред с другите пациенти, за уреждане на временната неработоспособност. Промяната представлявала и улеснение на карантинираните лица да получат еднолично издаден болничен лист за карантината от лекуващия лекар, без да се налага да посещават ЛКК и ТЕЛК, когато преди това са ползвали съответния нормативно определен брой дни отпуск по болест.
В Наредбата е предложено в състава на ТЕЛК/НЕЛК да си премахне изискването специалисти по трудова медицина, радиобиология или радиационна хигиена и по професионални болести, да председателстват заседанията на комисията и да се регламентира
равнопоставеност между специалистите по професионални болести и по трудова медицина
„Проблемът, свързан с окомплектоване на ТЕЛК/НЕЛК при освидетелстване на лица по повод приемане или отхвърляне на професионален характер на заболяването, е обусловен от недостатъчния брой специалисти по професионални болести в страната и невъзможността те да бъдат осигурени във всички състави на ТЕЛК и в НЕЛК. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи за 2020 г. броят на специалистите по професионални болести е изключително малък – 17 за цялата страна, като във Варна са 4, София-град – 3, Пловдив – 3, Плевен – 3, Стара Загора – 2, Сливен – 1 и Ямбол – 1. Интерес за зачисляване за специализация по тази медицинска специалност липсва, тъй като липсва договаряне по Национален рамков договор в болничната и извънболничната медицинска помощ по професионални болести. Предвид факта, че 9 от 17-те налични в страната специалисти по професионални болести са на възраст над 60 години и поради липсата на интерес към специалността на новозавършващите лекари, се очертава постепенното изчерпване на ресурсите по тази медицинска специалност. Същите тенденции на намаляване броя на специалистите се наблюдават и по отношение на медицинските специалности „Радиобиология“ (общо 13, от които 12 в гр. София и 1 в гр. Пловдив) и „Радиационна хигиена“ (общо 4, от които 3 в гр. София и 1 в гр. Варна)“, пише в мотивите към проекта.
„Предвид това, че отпада задължителното изискване за осигуряване и на двата вида специалисти, тя ще доведе до намаляване на разходите за съответните лечебни заведения, към които са разкрити ТЕЛК, както и за НЕЛК“, се казва още в мотивите.
Пълния текст на проекта може да видите тук.
