Инфраструктурата за въздушната медицинска помощ в страната е силно ограничена и липсва прозрачност при управлението й. За това алармира пред Нова телевизия председателят на Българската лавинна асоциация Красимир Стоянов по повод тежкия инцидент в долината на Мальовица от неделя, при който загина 44-годишен мъж. Сигналът за инцидента е бил подаден около 13:00 часа, а екипите на въздушната спешна помощ са пристигнали на място около 15:02 часа и при пристигането си само са установили смъртта му.
„В България функционират само две основни бази – в София и в Сливен, откъдето излитат въздушните линейки. За да бъде системата ефективна, в страната трябва да има поне шест такива бази. Към момента у нас действащите въздушни линейки са едва три – една в София и две в Сливен. В Долна Митрополия има още една машина, която обаче не се използва, има друга, която още е във фабриката в Италия“, обясни Стоянов.
Той бе категоричен, че у нас има сериозна диспропорция по отношение характера на мисиите – преобладаващи са вторичните, при които транспортирането е от болница до друга болница, а не първичните – от мястото на инцидента до болница. По думите му освен всичко друго, нашите хеликоптери не са използвани нито веднъж за случай от тежко пътно-транспортно произшествие, каквато е рутинната практика в развитите страни.
„Нормалното съотношение е 70% първични мисии срещу 30% вторични“, отбеляза той.
Стоянов подчерта, че липсва яснота и прозрачност за управлението на един немалък финансов ресурс – 160 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, и даде пример: „Персоналът на ХелиМед сървисиз е 112 човека, 60 души административен персонал. Ако от техните заплати се вземат средства и се насочат към летателна подготовка – тренировъчни полети – това са 150 000 евро на месец, при 3000 евро на летателен час това са 50 тренировъчни часа месечно“.
За сравнение той посочи службите за спасяване по въздух на Швейцария и Австрия.
„В Австрия целият персонал е 160 души, от тях само 42 са в администрацията при 27 бази, 66 хеликоптера и 21 000 летателни часа годишно“
Според него съществен проблем е, че у нас не е ясно как се разпределят средствата и как се избират екипите, колко са ангажираните пилоти, медици, медицински сестри, работещи на терен.
„Прозрачността е първият стълб към подобряване на системата. Освен Министерството на здравеопазването и Министерството на транспорта, по темата трябва да се ангажира и Министерството на вътрешните работи, защото точно полицията трябва да подава сигнал за пострадали при ПТП, ако страната иска повече спасени животи и повече първични мисии при инциденти“, подчерта Стоянов.
"Хора за бесене" - болен не видели, с власт овластени!
Там работят и дечицата на разни служитеели/ки от МЗ. Как няма да има администрация и то с надарени умове.
Ами прав е ! Администрация, администрация , освен, че е раздута 3 пъти над нормалното за подобна служба, не стига числеността ами са калинка до калинка ! Директорът на ЦСМПВ е д-р Георги Деянов, (зам.директор на ЦСМП-София ). Зам директор на ЦСМПВ е небезвиествният д-р Георги Гелев , който същевременно е директор на ЦСМП-София ! Как искате някакво развитие ?! Обучението на кадрите се прави от Центъра за обучение в спешната помощ, директор на който е Росен Радев, който пациент не е виждал от 30 години, а само мишкува из структурите на МЗ. Какво очаквате от тези лица ? И изброих само трима "апаратчици". Само трима ....... Направиха алгоритмите и правилника за вътрешния си ред така, че да им е угодно на тях. изградиха си комунизма, сега ще им сърбаме попарата
А, и забравих Негово Величество д-р Бенишев в МЗ, който лично ги назначава и лансира, седейки зад гърбовете им, и който чрез всякакви машинации в МЗ успява да направи системата угодна на тях, а не за пациентите, и за работещите.