Личният лекар е първият, който има пряк допир с пациента, познава го, дава му напътствия и има взаимно доверие между двете страни. Точно заради това, а и с цел по-добра информираност, смятам, че пациентът трябва да подава декларацията за отказ до личния си лекар, който по служебен път да я придвижва до РЗИ и съответно до ИАМН. Точно такъв е настоящият модел и той е работещ.
Това казва трансплантираният със сърце и бъбрек атлет Георги Пеев в становището си към Закона за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, чието обществено обсъждане приключи този месец.
Припомняме, че със законопроекта се предлага отмяна на текстовете, които задължават несъгласието на пациентите да бъдат донори да бъде вписано в здравната книжка, поради нейната отмяна. Съгласно новите текстове несъгласието за вземане на органи, тъкани и клетки ще се изразява писмено чрез подписване на декларация, утвърдена от изпълнителния директор на ИАМН, която се подава в агенцията. Декларацията може да се подаде и по електронен път. Изразеното писмено несъгласие се вписва в служебния регистър на агенцията в срок до три дни от получаването на декларацията, а ИАМН трябва да уведоми писмено лицата, изразили несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки за вписването до три дни от неговото извършване.
Георги Пеев предлага да бъде създаден позитивен списък, в който да бъдат включени българските граждани, които са декларирали приживе съгласие. „Такъв регистър има в редица държави и въвеждането му е оказало положително влияние върху броя на донорските ситуации и върху броя на трансплантациите. Въвеждането на регистър за съгласие ще даде и възможност да се измерва количествено ефектът от мерките по осведоменост на населението, заложени в Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България. Това ще повлияе положително на инициативите, които се предприемат за популяризиране на донорството, за да има повече трансплантации у нас“, смята той.
На същото мнение е и д-р Христо Христов. Той предлага в Закона да бъде записано, че всяко пълнолетно дееспособно лице може приживе да заяви желанието си органите, тъканите и клетките му да бъдат използвани за трансплантация след неговата смърт или да упълномощи друго лице, или своето семейство да вземе това решение. Декларацията да се подава лично или по електронен път пред Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и да се вписва в регистъра, предлага той. „Настоящата уредба допуска само изразяване на несъгласие. Интервюта с хора, желаещи да дарят, показват нужда от възможност за прижизнено положително волеизявление или изрично делегиране на решението на близък човек. Това би осигурило по-голямо уважение към личната автономия и житейските обстоятелства на донора“, мотивира предложението си д-р Христов.
Според него регистърът трябва да включва лицата, изразили приживе желание или несъгласие, както и тези, които са посочили трето лице или семейството си за вземане на решение относно даряването на органи, тъкани и клетки.
