„Основният проблем на хората в малките населени места е обслужване на пациенти с хронични заболявания и достъпът до лекарства по лекарско предписание и по Здравна каса. В тези села и 5 вендинг машини да сложат, хората, които имат нужда от системно лечение, няма да получат никаква помощ“. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ Лиляна Петрова – председател на Българска асоциация на помощник-фармацевтите. По думите й проблемите на хората с достъп до лекарства от отдалечените и труднодостъпните места датира от 2011 година. Тогава се спират дейностите на аптеки на помощник-фармацевтите и със законови промени те се превръщат в дрогерии – там, където не се отпускат лекарства с рецепта и такива, заплатени по НЗОК.
Петрова предупреди, че предстоят серия от символични протестни действия заради невъзможността да работят пълноценно в аптеките, опасността от загуба на работни места, ако се въведат вендинг машини за лекарства без рецепта, и дългото унизително чакане да бъдат чути техните проблеми като професионалисти в сферата на здравеопазването.
Тя бе категорична, че проектопредложението за поставяне на
вендинг машини в малките села без аптека няма да реши нито един проблем на леарствеснабдяването и лекарственото обслужване.
Председателката на Асоциацията на помощник-фармацевтите се върна назад във времето и посочи, че още когато са се въвеждали вендинг машини към аптеките, те са алармирали, че това ще е крачка, чрез която ще се неглижира подготовката, образованието, знанията и целият професионален капацитет на помощник фармацевтите.
„Тогава се сложи един знак за равенство – вендинг машина – ОТС продукт – помощник-фармацевт, който в момента по закон има право да отпуска самостоятелно лекарства без рецепта в аптека на село и в дрогериите. Една случайна разходка до аптека с вендинг машина сега се вижда, че контрол от страна на магистър-фармацевт към закупените от машината лекарства на практика липсва. Хората реално се обслужват сами“, посочи Лиляна Петрова.
Така по думите ѝ се стига до реалния проблем, а именно дали вендинг машините решават въпроса с липсата на денонощни аптеки – денонощната нужда на болните хора от лекарства.
„Тази грижа включва доста по-сериозен арсенал от медикаменти от тези, които ги има във вендинга“, подчерта Лиляна Петрова.
„Нали целта на предлаганите промени в законопроекти е да реши трайните проблеми на хората от малките села – там където няма нито аптека, нито лекар, ето в това трябва да е дискусията! И за каква конкуренция се говори, като в тези села от 20 години няма нищо – с кого ще се конкурира тази вендинг машина“, попита тя. По думите й тези предложения поставят повече въпроси, отколкото дават отговор на въпроса как хората по селата да имат достъп до всички лекарства.
Председателката на Асоциацията на помощник-фармацевтите изтъкна, че в България единствено магистри и помощник-фармацевтите са обучени за търговия на дребно с лекарствени продукти, но този факт се забравя от депутатите.
„Когато селските аптеки се превръщаха в дрогерии, ние предупреждавахме, че проблемите ще се задълбочат.
В годините депутатите не желаят да се съобразят с професионалния капацитет на помощник-фармацевтите, които бяха основните в селските аптеки. Така трайно в малките села аптеките започват да изчезват“, описа хронологията на събитията тя.
Петрова обясни, че в асоциацията разполагат с подписки на кметове на малки села от цялата страна, които подкрепят искането помощник-фармацевтите да могат да ръководят аптеки в малките населени места, както е било преди 2011 г.
„Днес ние сме готови да работим там отново, ние 50 години сме работили в аптека и когато се говори за здравето на хората, аз искам да попитам защо се отричат правомощията на помощник-фармацевта, който може да отпуска лекарства по лекарско предписание под контрол, дебело подчертавам, под контрол на магистър-фармацевти?, попита тя.
Лиляна Петрова обърна внимание на факта, че в цялата страна в аптеки работят хора без фармацевтично образование, със знанието и присъствието на магистър фармацевти и собствениците им.
„Ако ние наистина сме загрижени за здравето на хората, трябва протестът да е затова – да сме там и да кажем: Нефармацевти в аптеката наистина са опасни!“, заяви Лиляна Петрова.
Нейните думи бяха подкрепени и от Гергана Нейкова, изпълнителен секретар на Българска асоциация на помощник-фармацевтите.
„Аз съм имала аптека в малко населено място, там аптекарят – независимо дали е магистър или помощник-фармацевт, той за хората е медицинското лице, което оказва всякаква помощ – човекът може да бъде разпитан, посъветван. Какво може да направи вединг машината за тези хора в малките населени места“, риторично попита Нейкова.
По думите на Гергана Нейкова закупуването на лекарствата от едно малко село от един човек, както се случва в момента, дори да е медицинско лице, също е леко на ръба на закона, защото всеки пациент трябва да бъде индивидуално консултиран.
„Това, че се казва, че през Методиката за стимулиране за разкриване на аптека в отдалечените райони ще се реши проблемът, че с тези държавни субсидии ще има ефект, това на е така, защото е икономически нерентабилно и няма желаещи.
Затова трябва да се използват максимално капацитетът на всички фармацевтични специалисти“,
подчерта Гергана Нейкова.
От Българска асоциация на помощник-фармацевтите очакват промяна в Закона за лекарствените средства. Те са подали предложенията си към парламентарната Комисия по здравеопазването помощник-фармацевти под ръководството на магистър-фармацевти да отпускат лекарства по лекарско предписание.
На практика и в момента, под контрол на магистър-фармацевт помощник-фармацевтът отпуска лекарства с рецепта, и по НЗОК, и бели рецепти, дава дежурства, включително в денонощните аптеки, което по закон е забранено, описа ситуацията тя.
„В аптеките в селата, където се разкриват аптеки от магистър-фармацевти за лекарства с рецепти, там работят помощник-фармацевти, това не е тайна за никого. Ние не искаме да вземем работното място на никого, но имаме подкрепата на много хора, искаме да облечем нашето работно място в законност, да няма нефармацевти в аптеките, това е за нас истинската грижа за хората, това ще е и оценка за нашата професия“, обобщи Лиляна Петрова.
Отдавна писах за ескалацията на напрежението в системата на здравеопазването!-и пак ще повторя:топла вода има от 100 години.Стига изобретения!Без неотложна помощ за 0/24 часов личен лекар,без Ел.досие в здравна карта,с която всеки упълномощен лекар да може да работи и да му бъде заплатен труда и без вендинг машина свързана обаче с Теледок или изкуствен интелект няма да излезем от тинята на междусъсловните скандали. Десетки пъти пиша в различни форуми: Хванете поне 1 читав чиновник от МЗ и 1 като мен дето е работил в Германия да го заведем до 1 немска болница или поне тази където съм работил да види до спешния център входа на неотложния в който по график работят 24 часа на смени лични лекари или техни заместници. На автоматите за лекарства има екран и там дежурен чете скенирани рецептите и дава лекарствата
Забраниха хартиените рецепти! Добре измислено, но не е добре скълъпено! Хаос! При спешен случай, не можеш да изпишеш един антибиотик, в петък вечер няма личен лекар, няма нощна аптека и пациента трябва да чака понеделник! Що за глупост е това! На кого пречеха хартиените рецепти? Защо все в България се издават такива закони? Вижте как е по др. държави! Хората се принуждават да си купуват медикаменти те от вън. Аз като мед. работник не мога също да си изпиша антибиотик!!!!