Мавров: Най-важното за системата на НЗОК е контролът, за целта е важна електронизацията (Обновена)

Най-важното за системата на НЗОК е електронизацията, завършването на НЗИС, интеграцията на системите и въвеждането на автоматизирания обмен на данни, така че да има контрол всеобхватен и перманентен контрол върху всички дейности.

Това заяви по време на изслушването си в Комисията по здравеопазване на парламента кандидатът за подуправител на Касата Момчил Мавров.

По думите му единствената възможност за такъв контрол е само с добре функционираща НЗИС, към която да работят добри информационни системи на НЗОК.

Припомняме, след промяната на правилата за избор на подуправител на Здравната каса той вече се избира от Народното събрание след изслушване в Здравната комисия – точно както и управителят. Мавров бе единствената предложена кандидатура от парламентарно представените партии и днес бе изслушан от депутатите в Комисията.

Пред НЗОК стоят за решаване редица въпроси и проблеми, отбеляза Мавров. Сред по-важните според него са необходимостта от интеграцията на е-системата на НЗОК с НЗИС; необходимостта от подобряване на информационната обезпеченост и контрол в реално време на процесите, управлявани от НЗОК; липсата на технически и технологични възможности за автоматизиран анализ на рисковете от злоупотреби и за осъществяване на превантивен контрол в база-данните в НЗИС и в информационните системи на НЗОК.

Като проблем кандидатът за подуправител спомена още необходимостта от оптимизиране на законовата уредба. „Самият Закон за здравното осигуряване за своите 25 години живот е променян над 130 пъти, което свидетелства не само за многобройните проблеми в регулираните отношения, но и за една несигурност и спорност в самата структура и съдържанието на закона“, заяви той.

Като важен момент Момчил Мавров посочи още

необходимостта от оптимизиране на разходите на НЗОК,

което по думите му може да се постигне с подобряване на регулацията, но и подобряване на контрола върху отчитането и заплащането на здравни дейности, лекарствени продукти, медицински изделия и др.

Според него също така има нужда от подобряване на достъпа до медицинска и дентална помощ в т. нар. труднодостъпни и отдалечени райони, както и от улесняване достъпа на пациента до здравна информация и на бюрократичните практики, които по думите му ограничават възможностите на пациента за подаване и получаване на документи и за проверка на информацията.

Момчил Мавров посочи, че решаването на всички тези въпроси е възможно само заедно с цялото ръководство на НЗОК, с парламентарна подкрепа, както и с реално взаимодействие с други държавни институции и заинтересовани страни.

След като представи своите виждания за въпросите, стоящи пред Здравната каса, Момчил Мавров отговори и на въпроси на депутатите от Комисията по здравеопазване.

Въпросите бяха разнородни и варираха от такива, свързани с работата на обществения здравноосигурителен фонд, през експертни въпроси, до такива, нямащи нищо общо с компетенциите на НЗОК.

Макар да декларираха, че няма да подкрепят неговата номинация в пленарната зала, първите, задали въпроси към кандидата, бяха проф. Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ и Маргарита Генчева от „Възраждане“, която бе и единственият депутат, задал два въпроса към предварително отхвърления от формацията кандидат.

Проф. Чорбанов все пак заяви, че кандидатурата на Мавров е „удовлетворяваща“, а несъгласието с избора му е свързано с това, че ИТН са принципно против този начин на избиране на подуправител на Касата.

Депутатът от ИТН попита проф. Мавров как си представя работата със съсловните организации, а кандидатът отвърна, че според него трябва да се работи в много тясно сътрудничество с организациите. „Смятам, че може да има резултат само когато се обсъждат всички гледни точки и се търси консенсус.

Ще се стремя да работя със съсловните организации, тъй като техните проблеми са проблеми и на НЗОК“,

заяви той.

Първият въпрос на Генчева пък бе свързан с делото в Конституционния съд по отношение на противоконституционността на лимитите в болниците, като представителката на „Възраждане“ поиска да знае какво е становището на кандидата по въпроса. От своя страна Момчил Мавров заяви, че той вече е дал становището си в КС като експерт, и то е, че

въпросната разпоредба в Закона за здравното осигуряване е противоконституционна,

но не защото няма необходимост от лимити в болниците, а защото съответният текст препраща към подзаконов нормативен акт, вместо въпросът да е уреден на ниво закон.

„Изразил съм принципната си позиция, че считам нормата за противоречаща на конституцията. Това не ми пречи да работя с НЗОК, нито на разбирането, че ресурсите са ограничени. Съставителите са искали да постигнат законова форма за по-добро управление и контрол върху фиска, върху разходите на НЗОК. Има различни способи да се постигне това. Основният ми аргумент е този, че самата Конституция установява, че финансирането на здравното осигуряване ще се въвежда със закон. Но в случая се оказва, че самият закон препраща към подзаконовата нормативна уредба и към нормативните и административни актове на НЗОК“, обясни Мавров и допълни, че според него текстът трябва да се промени така, че да не препраща към подзаконовата нормативна уредба.

Темата с лимитите на болниците продължи и доц. Васил Пандов от ПП-ДБ, който посочи, че в условията на ограничен ресурс този въпрос трябва да има някакво решение и даде два варианта за регулиране на бюджета на НЗОК, при положение, че лимитите бъдат премахнати: общо предварително задаване на висок брой хоспитализации, за да се гарантира, че няма да се стигне до превишение, и регулация чрез цените на клиничните пътеки, които да бъдат намалявани в случай на превишение на средствата. „Виждате ли смисъл в някой от тези подходи или имате свое виждане?“, запита той кандидата за подуправител на Здравната каса.

Проф. Мавров пък отвърна, че не вижда причини за промяна на настоящата регулация, тъй като според него тя и в момента е добра. „Има само един проблем – тя не е законоустановена и се предоставя в компетентността на администрацията на НЗОК, която всяка година да я решава“, отбеляза той.

Д-р Александър Симидчиев от ПП-ДБ пък попита кандидата за подуправител с какво би съдействал в рамките на първия месец на екипа на Касата, за да заработи тя по-добре, както и кое е най-същественото, за да се промени системата така че ресурсите да се разпределят по-правилно.

„Най-важното е да влезем във взаимодействие с екипа и да заработим заедно. Но това зависи най-вече от управителя, тъй като аз съм на негово подчинение и моята основна функция е да го подпомагам в неговата дейност“, отговори Момчил Мавров.

По отношение на по-правилното разпределение на ресурсите пък той отново се върна на обявените от него по-рано въпроси за решаване:

пълен и всеобхватен контрол в реално време,

който според него може да се постигне с продължаване на електронизацията – свързаност на е-системата на Касата с НЗИС, автоматизиран обмен на данни, завършване на НЗИС. „И да въведем пациента като част от този контрол, защото най-заинтересованият от това да не се злоупотребява със здравното му състояние е самият пациент“, допълни Момчил Мавров.

Доц. Джевдет Чакъров от ДПС пък се спря на проблема с дела на средствата, отделяни за извънболничната и съответно за болничната помощ. „Световноизвестно е, че средствата, които отиват в доболничната, са много по-ефективни и спестяват средства в болничната“, подчерта той и помоли за коментар на този въпрос.

„Съгласен съм, че ако доболничната помощ е по-ефективна, няма да има нужда от толкова голям ресурс в болничната, но трябва да се види дали доболничната е готова да поеме такъв ресурс. Тук по-скоро МЗ трябва да помисли за реформи в доболничната помощ. Но това е дълбоко стратегически въпрос и не знам дали е мястото тук и точно аз да го коментирам“, отвърна кандидатът за подуправител на НЗОК.

Проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС пък попита Мавров кой според него е правилният подход за разпределяне на резерва на Касата – от депутатите, при приемането на бюджета, предварително по пера, или от Надзорния съвет на фонда при нужда. Кандидатът за подуправител на институцията бе категоричен, че разпределянето на резерва трябва да остане в компетенциите на Надзора на НЗОК.

Проф. Ангелов поиска да знае и мнението на номинирания за проблемите във връзка със заплатите на персонала в болниците, които според закона не трябва да са по-ниски от заложените в КТД. Мавров обаче не успя да даде мнение по този въпрос. „Не съм мислил по въпроса, не съм се сблъсквал с този проблем“, призна той.

След това допълнителен въпрос поиска да зададе Маргарита Генчева, като се оказа, че той е напълно извън компетенциите на НЗОК. „Периодично избухва проблемът с

колосалните възнаграждения на ръководствата на някои болници

Тъй като НЗОК финансира болниците, споделете вашето лично мнение относно възнаграждения от 60-80-120 хил. лв. месечно. Според Вас представлява ли това злоупотреба с бюджетен ресурс?“, попита тя.

На свой ред кандидатът за подуправител на НЗОК заяви категорично: „НЗОК не може да се намесва, да регулира, да контролира, въобще да участва във въпроси, определящи възнагражденията на мениджмънта. Здравната каса с нейните функции няма право да се намесва в тези въпроси, те са предмет на собствените на лечебните заведения“.

С това въпросите към Момчил Мавров се изчерпаха и Комисията приключи работата си. Предстои кандидатурата да бъде одобрена или отхвърлена в пленарната зала.