Съюзът на парамедиците в България (СПБ) настоява да бъде въведено практическо обучение по спешна помощ за персонала в специализираните болници за рехабилитация, по модел на развитите здравни системи в Европейския съюз. Причината е както обновеният стандарт по Физикална и рехабилитационна медицина, така и зачестилите в последните години случаи, в които такива болници търсят помощ за свои пациенти на тел. 112.
„Пациентите в т.нар. санаториуми не просто „правят процедури“. Сред тях има хора след инсулти, съдови инциденти, операции и травми, със сърдечносъдови и други придружаващи заболявания. Персоналът трябва да може да реагира адекватно при внезапно влошаване“, коментира Ива Пехливанска, председател на Съюза на парамедиците в България и действащ парамедик в специализирана болница за рехабилитация.
През 2025 г. е приет нов стандарт по Физикална и рехабилитационна медицина. Той определя като част от обхвата на рехабилитацията лечението на пациенти с неврологични, кардиологични, белодробни, онкологични и други заболявания. Стандартът изрично отчита и риска от усложнения като тромбоемболии, флеботромбози, белодробни усложнения и влошаване на придружаващи заболявания.
Пациент след инсулт може внезапно да загуби съзнание по време на рехабилитация. Човек със сърдечно заболяване може да развие тежка аритмия или да получи инфаркт. Диабетик може да изпадне в тежка хипогликемия, а при инхалационно лечение може да възникне тежка алергична реакция. При обездвижени пациенти съществува и риск от тромбози и белодробен тромбоемболизъм.
По действащия стандарт „Спешна медицина“ всяко лечебно заведение за болнична помощ е длъжно да предприеме необходимия обем действия по отношение на пациент в спешно състояние. До пристигането на екипа на ЦСМП трябва да бъде осигурен максимално възможният обем медицински дейности за поддържане на жизнените функции и стабилизиране на пациента. Това важи и за специализираните болници за рехабилитация.
На практика обаче не всички специалисти, които ежедневно работят с пациентите в тези структури, са преминавали специализирано и периодично практическо обучение за реакция при спешни състояния. Основната професионална подготовка на физиотерапевтите и рехабилитаторите е насочена към рехабилитационния процес, а не към спешната медицина. При лекарите се предполага наличието на базови знания и умения за оказване на спешна помощ, но без регулярно практическо опресняване тези умения не могат да се приемат за гарантирани. Именно затова е необходимо да има единен практически стандарт за готовност при спешни състояния, смятат от СПБ.
Затова Съюзът на парамедиците предлага в болниците за рехабилитация да бъде въведена система за практическа подготовка на персонала, включваща обучение по базова животоподдържаща помощ, сърдечно-белодробна реанимация, работа с автоматичен външен дефибрилатор; разпознаване на инсулт, инфаркт, алергичен шок, тежка хипогликемия и други животозастрашаващи състояния; алгоритми за реакция до пристигането на екипа на ЦСМП и периодично опресняване на практическите умения чрез симулации.
„Не е достатъчно да имаме човек с медицинска диплома в сградата. При спешно състояние трябва да има такъв, който знае какво да направи веднага, какво да не направи и как да организира екипа до пристигането на спешната помощ. Това са умения, които се тренират“, подчертава Пехливанска.
Става дума за минимален практически стандарт за готовност при спешни състояния, съобразен с реалния профил на пациентите и с факта, че тези лечебни заведения работят денонощно. Оттам настояват Министерството на здравеопазването да обсъди възможността за въвеждане на единни изисквания за обучение и готовност на персонала в болниците за рехабилитация при спешни състояния, както и за минимално оборудване за първоначална реакция.
