Средно между една и четири години се забавя диагностиката на пациентите с пулмонална хипертония. Причината е, че симптомите са много разпространени и могат да се объркат с други заболявания. Това каза завеждащият Сектор електрокардиостимулация в УМБАЛ "Св. Анна" доц. Васил Велчев в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
„200 са пациентите, които активно се лекуват у нас с белодробна артериална хипертония. Но можем да предполагаме, че поне два пъти по толкова не са открити и не се лекуват специфично и смятам, че пациентите у нас са общо около 600, каквато е и статистиката за Европа. Задачата на кардиолога се усложнява от това, че за да се даде точна диагноза, има няколко различни изследвания, които касаят и пулмологията, за да може накрая да се обобщи, дали белодробната хипертония е свързана с болест на белия дроб, заболяване на белодробните съдове, защото има тромби, или става дума за идопатична белодробна хипертония (изолирана болест на малките съдове на белия дроб)“, каза доц. Велчев.
По думите му няколко групи заболявания могат да доведат до пулмонална хипертония - ревматични заболявания, вродени пороци на сърцето, недостатъчност на лява камера (най-честата причина за хоспитализация в България). Най-честата причина за белодробна болест е хроничната обструктивна болест на сърцето, хипертонията и лявокамерна слабост. Групите се лекуват по различен начин.
"20 пациенти годишно диагностицираме с тромбоемболична пулмонална хипертония, а общо проследяваме около 60-70 пациенти. Това става най-успешно в три центъра у нас - два в София и един във Варна. Отново между 1 и 4 години се забавя диагностиката, като това често са мъже над 65 години, полиморбидни. А тази форма се лекува успешно у нас, това е единствената форма на БАХ, която може да бъде излекувана радикално. Три са начините - чрез операция, интервенции и медикаментозно, в зависимост от индивидуалните особености на пациента - зависи от това какъв калибър съдове са засегнати. Понякога методите могат да се комбинират.
Най-високо технологичната и най-трудната част е оперативното лечение. Операцията е тежка, изисква специфична анестезия и добре подготвен хирург с опит точно в тази тясна област на рядкото заболяване. Поне 40 операции годишно трябва да се правят, за да има рутина. Преди 10 години д-р Георги Игнатов, връщайки се от Англия след обучение, даде много силен старт на тези операции, но впоследствие поради липса на финансиране и подкрепа тези операции станаха спорадични“, разказа доц. Велчев.
Според него са е необходим мултидисциплинарен екип, който работи почти само това, за да е компетентен и на който трябва да се осигурят условия, за да не се чуди откъде да намери финанси, за да извади пациента от състоянието, в което е попаднал. „Това с клинична пътека и НЗОК според мен е невъзможно. НЗОК работи трудно към момента с оперативно лечение на редки болести. Това изиска създаване на Експертен център и някакъв тип преференциално финансиране, което в момента го няма“, каза още доц. Велчев.
"Проблемът при пулмоналната хипертония е, че е рядко заболяване и специалистите не мислят за нея, което води до късната диагностика, като статистиката сочи, че от 5 до 7 души на 100 хиляди са с пулмонална хипертония“, каза д-р Веселин Георгиев, началник на Отделението по кардиохирургия в болница "Лозенец".
Той заяви, че между 1% и 4% от пациентите с белодробна емболия до втората година могат да развият пулмонална хипертония. 75 % от пациентите с хронична тромбоемболична пулмонална хипертония в близките две години са имали епизоди на белодробна емболия. „Затова, когато пациентите са имали такива инциденти, дълбоки венозни тромбози, винаги трябва да се мисли в тази насока“, допълни д-р Георгиев.
"Операцията при тромбоемболична пулмонална хипертония е интервенция с голям обем и сложност и се изисква добре подготвен колегиум от специалисти. Прави се рядко, но е необходимо специално оборудване, за да се постави пациента под дълбока хипотермия, за да могат прецизно да се премахнат тромботичните емболични маси, които са ангажирали артериалното русло на белия дроб, изисква се постоперативно добро проследяване, медикаментозна терапия, процесът е много сложен и изисква подготвени екипи. Затова и в Европа има три-четири центъра за тези операции за пациенти от цял свят. Всяко отделение не може да ги прави тези операции. Всяко кардиохирургично отделение може да поеме острите епизоди -когато има "прясна" белодробна тромбоемболия. Тези пациенти попадат при кардиохирузите, защото имат остър момент с емболия, прилага се фибринолиза.
Последните години обаче операциите при тромбоемболична пулмонална хипертония имат много голяма успеваемост и над 92 % три годишна преживяемост. Пациентите след това водят нормален начин на живот. Но наблюдението трябва да бъде в специалните центрове, какъвто е в болница "Света Анна". Там трябва да се реферират пациентите, те не са обречени следоперативно, имат добро качество на живот, обобщи д-р Веселин Георгиев.
"Най-рядката форма на пулмоналната хипертония е артериалната пулмонална хипертония и от нея са засегнати 15 човека на 1 милион души“, коментира и председателят на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония Наталия Маева.
"У нас по линия на НЗОК имаме медикаментозна перорална терапия, платена на 100 % - това е за пациентите с пулмонална артериална хипертония и за тромбоемболична пулмонална хипертония. А хубавото е също, че пациентите с тромбоемболична пулмонална хипертония могат да бъдат насочени и за операция, като не всеки от тях обаче е подходящ. Това, което липсва в България е достъпът до интравенозна терапия, защото тя е изключително скъпа и фирмите нямат интерес да я внедрят в българския пазар. Между 22 и 25 000 евро месечно възлиза терапията на пациент, тя е ефективна и тя е мост към това да бъде направена успешно белодробната трансплантация“, каза тя.
Целия епизод на подкаста „В центъра на системата“ може да чуете тук.
