Нов доклад показва, че изследователите са с една крачка по-близо до разбирането как се развиват вродени бъбречни дефекти при плода и как могат да бъдат предотвратени.
За първи път те могат да наблюдават как миниатюрни човешки фетални бъбреци се развиват в епруветки в периоди, симулиращи протичането на бременност.
Така наречените бъбречни органоиди са били отглеждани в епруветки и преди, но само от плурипотентни стволови клетки – незрели клетки, открити в ранни ембриони, които могат да се диференцират във всеки клетъчен тип в тялото, но без тъканно-специфичните характеристики, които биха им позволили да изпълняват специализираните функции на органа.
За разлика от тях, новите органоиди се отглеждат в епруветки, като се използват същите фетални прогениторни стволови клетки, които са предназначени да се развият в човешки бъбреци. Тези клетки са способни да изграждат, поддържат и възстановяват специфични органи – в този случай бъбреците.
Докато бъбречните органоиди, отгледани от плурипотентни стволови клетки, са оцелели в епруветки само няколко седмици, новите органоиди, изградени от човешки фетални бъбречни стволови клетки, могат да оцелеят и да растат в продължение на шест до осем месеца, което по същество позволява на изследователите да наблюдават развитието на човешките бъбреци, както би се случило по време на бременност, съобщава изследователският екип в The EMBO Journal.
„След като в блюдо на Петри получихме тъканните стволови клетки, идващи от развиващия се човешки бъбрек, те свършиха работата, защото това правят в природата“, каза д-р Бенджамин Декел от Детската болница „Сафра“ в Медицинския център „Шиба“ и Университета в Тел Авив, който ръководеше изследването.
„Клетките се самосглобяват. Те знаят как да се самоорганизират и как да се самообновяват, (тоест) да правят копия на себе си“, каза Декел.
В същото време, продължи Декел, клетките започват да се диференцират, развивайки качества, които ги правят подходящи за различни роли. Изследователите могат да наблюдават как се формират бъбречни каналчета, кръвоносни съдове и други бъбречни тъкани.
В клиничната си практика Декел лекува деца с бъбречни заболявания.
Той се надява в крайна сметка да използва органоидите, за да изследва бъбречни малформации и да изолира гени, които водят до вродени дефекти, да разработи нови лечения в областта на регенеративната медицина и да тества токсичността на лекарствата по време на бременност върху фетални бъбреци.
Междувременно, каза той, е разочароващо да гледа как хроничното бъбречно заболяване на пациентите му се влошава до краен стадий на бъбречна недостатъчност.
„Тогава трябва да им направим бъбречна трансплантация или да ги поставим на диализа, което наистина е много лошо решение“, каза той.
